Уроци за носители на 2 гуп

Масата (Zilyang) е един от шестте основни фактора в теорията на силата в Таекуон-До. Според принципите на механиката масата на движещото се тяло има значение за кинетичната енергия, която то притежава. При еднаква скорост тя е пропорционална на масата: Eₖ = ½mv² В Таекуон-До се стремим да използваме не само масата на ръката или крака, с които изпълняваме техниката, но и движението на останалата част от тялото. Това се постига чрез правилна координация, движение на таза, стабилна стойка и съгласуване на движенията на различните части на тялото. При техниките, в които се използва принципът на вълната, снижаването на центъра на тежестта може да подпомогне движението на тялото и ефективното предаване на импулс към целта. Основната цел е да използваме тялото като едно цяло, а не да разчитаме само на силата на отделен мускул. Методическо уточнение: Масата сама по себе си не определя силата на удара. Важни са също скоростта, координацията, контактът и начинът, по който се предава импулсът.

Съвременното Таекуон-До е създадено в Корея под ръководството на генерал Чой Хонг Хи, като името му е официално прието на 11 април 1955 г. През следващите години генерал Чой и корейски инструктори започват да представят бойното изкуство извън Корея чрез демонстрации, обучения и международни посещения. Особено важна за разпространението на Таекуон-До в Европа е 1965 г., когато корейски демонстрационен отбор, ръководен от генерал Чой, представя бойното изкуство в различни държави. На 22 март 1966 г. е основана Международната федерация по Таекуон-До (ITF), която подпомага организираното развитие на бойното изкуство по света. През следващите десетилетия Таекуон-До се разпространява в Европа, Америка, Азия, Африка и Океания. Създават се национални организации, клубове и международни първенства. През 1974 г. в Монреал, Канада, се провежда първото световно първенство по Таекуон-До ITF. Днес Таекуон-До се практикува в множество държави и продължава да се развива като бойно изкуство, спорт и система за физическо и нравствено възпитание. Бележка за източника: Историческият обзор е изготвен по общоизвестната хронология на ITF. Точните сведения за европейските демонстрации и първото световно първенство не са потвърдени в намерените откъси от трите учебника и следва да се проверят преди окончателното им включване в изпитната база.

За да обясним правилно една техника в Таекуон-До, трябва да познаваме нейното наименование, предназначение, начално положение, начин на изпълнение и крайно положение. Пример: Йоп Ча Чируги (Yop Cha Jirugi) Страничен пробождащ удар с крак. Това е атакуваща техника, при която ударът се изпълнява встрани с ръба на ходилото (Балкаль). Основните етапи на изпълнение са: 1. Подготовка – повдигаме коляното на атакуващия крак и заемаме стабилно положение. 2. Изпълнение – разгъваме крака към целта, като използваме правилната ударна повърхност и координираме движението с тялото. 3. Завършване – достигаме целта с правилна ориентация на ходилото и контролирано издишване. 4. Връщане – прибираме крака контролирано и възстановяваме равновесието. При изпълнението на Йоп Ча Чируги е важно да поддържаме правилно положение на тялото, добра координация и баланс. Техники, които трябва да можеш да обясниш Нови техники от Той-Ге и Хва-Ранг. Изключени са техниките, които се срещат във формите преди тази двойка. Лявото и дясното изпълнение са една техника. Различните стойки, височини и видове удар или блок са отделни варианти. Включени са готовите позиции, освобождаванията и подготвителните движения. Латинските названия са от каталога. За всяка точка посочи названието, предназначението, стойката, ударната или блокиращата повърхност, началното положение, изпълнението и крайното положение. Той-Ге — първа поява 1. Гънън соги: нисък пробождащ удар с обърнати върхове на пръстите, панде (Gunnun so dwijibun sonkut najunde bandae tulgi). 2. Моа соги: странично-заден удар с обратната част на юмрука (Moa so dung joomuk yopdwi taerigi). 3. Гънън соги: притискащ блок с кръстосани юмруци (Gunnun so kyocha joomuk noollo makgi). 4. Моа соги: двоен страничен пробождащ удар с лакти (Moa so sang yop palkup tulgi). 5. Анън соги: W-образен блок с външните части на предмишниците (Annun so bakat palmok san makgi). 6. Нюнча соги: нисък избутващ блок с подсилване от другата предмишница (Niunja so doo palmok najunde miro makgi). 7. Подготовка в Гънън соги: протягане на двете ръце нагоре за захват преди удар с коляно (Gunnun sogi). 8. Удар нагоре с коляно със сваляне на ръцете надолу (Moorup ollyo chagi). 9. Гънън соги: висок пробождащ удар с плоско поставени върхове на пръстите (Gunnun so opun sonkut nopunde tulgi). 10. Нюнча соги: висок странично-заден удар с обратната част на юмрука и нисък блок с другата предмишница (Niunja so dung joomuk nopunde yopdwi taerigi). 11. Кьоча соги: притискащ блок с кръстосани юмруци след висок скок (Kyocha so kyocha joomuk noollo makgi). 12. Нюнча соги: нисък предпазващ блок с ръбовете на дланите (Niunja so sonkal najunde daebi makgi). Хва-Ранг — първа поява 1. Моа чунби соги В — готова позиция със събрани ходила, вариант C в каталога (Moa junbi sogi C). 2. Анън соги: среден избутващ блок с дланта (Annun so sonbadak miro makgi). 3. Нюнча соги: удар нагоре с юмрук (Niunja so ap joomuk ollyo jirugi). 4. Суджик соги: удар надолу с ръба на дланта (Soojik so sonkal naeryo taerigi). 5. Подготовка за страничен удар с крак: прибиране на ходилото и поставяне на дланта към другия юмрук (Prepare for yop chagi). 6. Висок кръгов удар с крак (Nopunde dollyo chagi). 7. Нюнча соги: среден прав удар с предната част на юмрука, баро (Niunja so ap joomuk kaunde baro jirugi). 8. Нюнча соги: страничен пробождащ удар с лакът с приплъзване (Niunja so yop palkup tulgi). 9. Моа соги: висок странично-преден блок с вътрешната част на предмишницата (Moa so an palmok nopunde yopap makgi). Особености на изпълнението в избраните форми При указаните движения провери и свързаното движение в пълната последователност на формата. Той-Ге: бавно изпълнение — движение 3, 6, 12; непрекъснато изпълнение — движение 8; стъпване с тропване — движение 13, 14, 15, 16, 17, 18; скок — движение 29. Хва-Ранг: приплъзване — движение 6, 25; бързо изпълнение — движение 19 (1/2).

Гонгьок Бал Гисуль (Gonggyok Bal Gisul) означава атакуващи техники с крака в Таекуон-До. Те включват различни видове ритници, които се изпълняват с определени ударни повърхности на ходилото, петата или други части на крака. За правилното изпълнение на атакуващите техники с крака трябва да спазваме следните основни принципи: 1. Правилна ударна повърхност – използваме определената част от крака според техниката. 2. Баланс – поддържаме стабилност върху опорния крак. 3. Правилна траектория – атакуващият крак се движи по необходимия път към целта. 4. Координация – съчетаваме движението на крака с работата на таза и тялото. 5. Скорост, точност и контрол – изпълняваме техниката в подходящия момент, без излишни движения. Някои от основните атакуващи техники с крака са: Техника Корейско наименование Обяснение Преден удар Ап Ча Бусиги (Ap Cha Busigi) Удар с крак напред Страничен пробождащ удар Йоп Ча Чируги (Yop Cha Jirugi) Удар с крак встрани Кръгов удар Дольо Чаги (Dollyo Chagi) Удар по кръгова траектория Обратен страничен удар Тора Йоп Ча Чируги (Tora Yop Cha Jirugi) Страничен удар със завъртане Удар „кука“ Горо Чаги (Goro Chagi) Удар с крак по закачаща траектория При изучаването на ритниците първо трябва да усвоим правилната техника и баланс, а след това постепенно да развиваме скоростта и силата. Източник за терминологията: „Таекуон-До теория – Част 2“, разделите за техниките с крака, включително описанията на Горо Чаги и Тора Йоп Ча Чируги. Списъкът е подбор, а не изчерпателна класификация.

Жизнените точки (Kupso) са определени области от човешкото тяло, които са особено чувствителни или уязвими при физическо въздействие. В Таекуон-До изучаването на жизнените точки е свързано с познаването на човешката анатомия, правилното насочване на техниките и безопасността при тренировки. В традиционната теория на Таекуон-До жизнените точки се разглеждат според тяхното разположение и степента на уязвимост. Примери за чувствителни области са очите, носът, гърлото, слънчевият сплит и ставите. Въздействието върху тях може да причини сериозни травми. Познаването на жизнените точки не означава, че трябва да ги атакуваме по време на тренировка. Напротив, то ни помага да разбираме кои области трябва да предпазваме и защо са необходими контролът и спазването на правилата. При състезания разрешените зони за атака се определят от съответния състезателен правилник. Основа: традиционната теория за жизнените точки в Таекуон-До ITF. Конкретната класификация в предоставените учебници не е проверена изцяло; урокът е адаптиран с акцент върху безопасността.

Хва-Ранг (Hwa-Rang) е осмата форма (Туль) в Таекуон-До ITF и се състои от 29 движения. Формата носи името на младежка организация, известна като Хваранг, възникнала в корейското царство Сила и свързана с неговото културно и военно развитие. Според традиционното обяснение в Таекуон-До тази група се свързва с началото на VII век. Младежите от Хваранг се обучавали във физически и бойни умения, както и в морални принципи като вярност, смелост и дисциплина. 29-те движения на формата символизират 29-а пехотна дивизия на корейската армия, в която генерал Чой Хонг Хи развива Таекуон-До. Чрез името на формата се отдава почит на корейското историческо наследство, а броят на движенията напомня за важен етап от развитието на съвременното Таекуон-До. Името Хва-Ранг се превежда и като „Цъфтяща младеж“. Освен бойни умения младежите изучавали литература, наука и изкуства. Хва-Ранг е организация, а не име на един човек.