Абстракт
Как се изписва правилно името на нашето бойно изкуство: Tae Kwon Do, Taekwondo или Taekwon-Do? Това на пръв поглед чисто граматическо питане крие в себе си фундаментални отговори за същността на системата. Настоящият подробен труд деконструира правописната и пунктуационна специфика на официалното наименование, прието на 11 април 1955 г. Базирайки се на лингвистичния анализ на корейските и китайски йероглифи (Ханджа) и историческите свидетелства от първите години на изкуството, статията доказва, че изписването „Taekwon-Do“ е съзнателен философски паметник, създаден от генерал Чой Хонг Хи, за да обособи изкуството от чисто комерсиалните спортове.
1. Отвъд буквалния превод: Глаголи срещу Съществително
Много често Таекуон-До се превежда твърде опростено като „крак, юмрук, път“. Според ГМ д-р Витали, това базисно обяснение ограбва трениращия от много по-дълбокото разбиране на термина. Ако анализираме оригиналните китайски йероглифи (Ханджа), виждаме ясна граматическа и концептуална разлика между трите срички:
- Тае (Tae): В китайския йероглиф за „Тае“ действително е вграден символът за „крак“, но самото понятие означава вдигнат във въздуха крак – скачане, летене, разбиване или удар. Това е глагол, дума, описваща действие, а не просто анатомична част.
- Куон (Kwon): Означава ръка, свита в юмрук, предназначена да удря или разрушава. Тук историята е ключова: по онова време повечето школи използват термина „Су“ (Soo/Su), което означава „празна/отворена ръка“ (както в Танг Су До или Кара-те). Генерал Чой категорично отхвърля „Су“ и избира „Куон“. Той прави това, за да демонстрира огромната мощ на своята 29-та пехотна дивизия (наречена "Юмручната дивизия") и за да скъса окончателно връзките с японското Карате. Следователно „Куон“ също описва действие и въоръжаване на тялото.
- До (Do): Произлиза от китайското Тао (Tao/Dao) – Пътят, моралната култура, изкуството и процесът на постигане на хармония в природата. За разлика от първите две срички, това е съществително име и абстрактна философска концепция.
Така, по думите на самия основател, Таекуон-До е "научно използване на тялото... умствена тренировка и техники за невъоръжена самозащита, целящи бързото неутрализиране на движещ се противник".
2. Историческата еволюция на изписването (1955 – 1965)
Налагането на едно ново име в следвоенна Корея не е било лесно. Когато генерал Чой въвежда името през 1955 г., той кара войниците си да крещят силно „Тае Куон“ при всеки поздрав (поклон). Това се прави чисто прагматично – за да може новата дума да циркулира и да бъде възприета бързо от обществото.
В самото начало, за да осигури правилното произношение сред чужденците, името се е изписвало като три отделни думи: Tae Kwon Do.
Забележителен исторически факт е демонстрационното турне през 1959 г. във Виетнам и Тайван (първото излизане на изкуството извън Корея). В официалната брошура, отпечатана на английски език, името вече еволюира и е изписано като „Taikwon Do“. Това е първият ясен сигнал за стратегическото намерение на генерала: да слее двете физически думи в една, за да ги отдели визуално от духовната („До“).
През 1965 г., с издаването на първата в света книга за изкуството на английски език, генерал Чой Хонг Хи окончателно кодифицира стандарта, който ползваме и до днес: Taekwon-Do.
3. Мостът между тялото и духа: Ролята на дефиса (тирето)
Както обяснява покойният Гранд Майстор Тран Триу Куан, в структурата Taekwon-Do дефисът (тирето) не е обикновен препинателен знак. Той изпълнява ролята на мост.
- Taekwon представлява изтощителната физическа тренировка, потта в залата, биомеханиката и овладяването на техниките.
- Do е крайната цел – духовното съвършенство, мирът и изграждането на благороден характер.
Тирето показва, че физическото и духовното са отделни същности, но са свързани. Според генерала, именно чрез тежката физическа тренировка (Taekwon), преминавайки по моста на времето и постоянството (дефиса), ученикът достига до истинското разбиране на философията (Do).
4. Главната буква „Д“: Превъзходството на Морала
Оставянето на думата „До“ отделена след тирето и изписването ѝ винаги с главна буква е кулминацията на тази лингвистична архитектура.
Според генерал Чой, това визуално изолиране има една единствена цел: да покаже, че моралната култура (До) стои над всичко останало. Тя не е просто наставка към ритниците и тупаниците. Тя е най-важната част от бойното изкуство. Без „До“, практикуващият е просто учен бияч; с „До“ той става посланик на справедливостта. Главната буква издига термина до ранга на самостоятелна титла на човешкия дух.
5. Алтернативни парадигми: Защо се появява „Taekwondo“?
В академичния си анализ д-р Витали разглежда и подхода на Световната Таекуондо Федерация (WT) и Кукиуон. Те изписват думата слято – Taekwondo.
Според официалните им представители, слятото изписване цели да покаже, че тялото (Таекуон) и умът (до) са обединени в едно цяло – те са неделими в момента на изпълнение на техниката. И докато това е валидна спортно-философска гледна точка, тя визуално маргинализира „До“, превръщайки го в прост суфикс. Слятото изписване съвпада с историческия преход на WT към превръщането на изкуството основно в спортна, олимпийска дисциплина, където философският аспект отстъпва пред атлетизма.
Заключение
Начинът, по който изписваме Таекуон-До (Taekwon-Do), е декларация за нашата принадлежност към оригиналните корени. За всеки инструктор, съдия и практикуващ в структурата на ITF, този правопис е задължителен. Той не е просто въпрос на стил, а етичен компас – постоянно напомняне, че ние сме стъпили на моста между физическата мощ и духовната чистота. И че на края на този мост стои голямото „До“, което осмисля целия ни труд.
(Въз основа на историографските изследвания на д-р Джордж Витали)