Уважението се дефинира като, положителни чувства, засвидетелстващи висока оценка и почит към човек или група, общност, нация и т.н. Уважението може да бъде специфично чувство за действителните качества, които някой притежава, или да бъде в отношение към неговия легитимен социален и институционален авторитет. Така уважението е посочено от Джонатан Хейд като една от петте фундаментални морални ценности, споделяни в по-голяма или по-малка степен от различни общества и сред различни индивиди.
Уважението не е същото като толерантността, която полага равенство между качествата, докато уважението приписва по-висок ранг на чуждите качества.
Свързани с уважението са и деликатността, учтивостта и вежливостта.
Да уважаваш събеседника си, означава да уважаваш себе си!
В това есе ще обсъдя значението на уважението в Таекуон-До ITF. В първия раздел ще обсъдя значението на уважението към хората и техните способности, а във втората част ще обсъдя значението на уважението към качествата, въплътени от принципите на Таекуон-До ITF.
Като ученици по Таекуон-До ITF, ние се запознаваме с концепцията за уважение още от първия ден. Често първото нещо, на което се учи нов ученик е не е как да изпълни ритник или удар с ръка а вместо това правилната позиция за внимание (Чунби), последвана от процеса и техниката за поклон.
Протоколът за „строяване“ в началото и в края на всяка тренировка се изпълнява във всяка зала по Таекуон-До ITF в света, преподаваните техники по време на тренировка, може да варират, но тази процедура остава. След извикване на „Строй се“ от инструктора, всички ученици застават в прави редици и колони по ранг/степен, с лице към инструктора. След като всички са подредени, най-старшият командва да се обърнат към инструктора и да се поклонят и след това дава команда за рецитиране на клетвата (или поне би трябвало да е така). След като това приключи, вниманието на класа принадлежи на инструктора. Учениците чакат в почтително мълчание. Тази процедура е основна и е последователна част от Таекуон-До ITF.
С напредването ни, ние се научаваме на различни начини за показване на уважение към нашите по-старши. Дребни технически подробности в етикета, като например подреждане на местата в залата по старшинство, държане на чашата с двете ръце малко по-ниско от по-старшия по време на наздравица, да не започваме да ядем преди най-старшия да започне и недопускане на знамето да докосва земята може да изглеждат маловажни, но всъщност това са самите неща които ни правят уникални.
„Едно общество и една нация не биха могли да избегнат хаоса, без тяхната култура и социален ред да се основават на уважението към знанието и мъдростта на по-възрастните“ - генерал Чой Хонг Хи!
В други състезателни среди като ръгби или футбол, играчите понякога се разочароват и ядосват на противниковия отбор или играч. Това твърде често води до това, че реферът губи контрол над мача, тъй като играчите пренебрегват правилата на играта, пресичат линията и започват да се бият. Тъй като тези спортове нямат същата „основа на уважение“ като Таекуон-До ITF, те разчитат единствено на контрола на рефера и неговото познаване на правилата. Щом силата на рефера бъде нарушена, то тогава играчите няма какво да ги спре. В състезанието по Таекуон-До ITF границата между състезание и битка е много по-ясна поради естеството на събитието. Нашата основна форма на контрол над двубоя и състезателите е дълбокото чувство на уважение един към друг, респективно и към рефера.
Уважението може да означава много неща; най-често то се отнася до това да придадеш стойност и важност на нечии мисли, чувства и способности когато вземаш лични решения. Да отдадете уважението си към някого може също да включва да бъдете честни с него, да го изслушвате и да му се доверите (колкото и трудно да е).
Можем да покажем уважение чрез действията си и можем също да действаме по начин, считан за уважителен. Можем да изпитваме уважение към някого и да се чувстваме уважавани от някого. Но тъй като можем да действаме по начини, който не прилича на начина, по който наистина се чувстваме, чувството на уважение е по-важно от действието без чувство. Когато изпитваме уважение към някого, ние автоматично ще се държим по уважителен начин.
"Както синът уважава родителите, по-малкият брат уважава по-големия брат. Човек винаги трябва да уважава по-възрастните и старшите. Това е красотата на човечеството и една от разликите между човека и животното" - Енциклопедия на Таекуон-До ITF, генерал Чой Хонг Хи
Например, клиентите, които посещават магазин, чийто собственик се отнася с тях без уважение, като се опитва да ги измами да платят повече е малко вероятно те да се върнат. Въпреки това, ако собственикът се отнася към своите клиенти справедливо и с уважение, лоялността на клиентите вероятно ще се увеличи. Същата концепция важи и за Таекуон-До ITF; инструктор, който има малко уважение към своите ученици, е малко вероятно да успее да поддържа клуб.
Друг полезен пример за взаимно уважение може да бъде между учител и ученик в училище. Авторитетът на учителя над неговите ученици се влияе от две неща: уважение и страх. Хората с власт често „изискват“ от учениците им да ги уважават. Въпреки това, ако все още не са спечелили уважението на учениците си, то тогава авторитетът им се основава изцяло на страх. След като елементът на страх бъде премахнат и учениците вече не се чувстват застрашени, авторитетът на учителя над тях бързо изчезва. Тъй като уважението се печели за определен период от време от поведението между хората, то е трайно и трудно се премахва. Следователно учител, чиито ученици го уважават, може да очаква постоянна лоялност от своите ученици. Тази ситуация се прилага и между инструктор и ученик в Таекуон-До ITF.
Различните хора показват уважение по различен начин. Понякога е очевидно, понякога едва доловимо. Според моя опит винаги изглежда, че има общ фактор. Без значение как показват уважението си, то винаги изглежда, че един човек цени другия достатъчно, за да прави доброволни жертви, за да помогне, да обучава или да преподава. Не мислете какво ще получите в замяна, достатъчно удоволствие е да видите тяхното израстване, първо като добри хора и евентуално като добри спортисти.
„Да помагаш на другите да се развиват и успеят в живота е награда сама по себе си и има истинска стойност само ако не се очаква нищо в замяна“ - Енциклопедия на Таекуон-До ITF, генерал Чой Хонг Хи.
Показването на уважение в Таекуон-До ITF е нещо повече от просто поклона пред по-старшите, инструкторите и колегите. Важно е инструкторите да не пренебрегват преподаването на важността, значението и приложението на всички принципи на Таекуон-До ITF. Приложете първия ред на от Клетвата на Таекуон-До ITF; „Ще спазвам принципите на Таекуон-До ITF“. Ако на тези морални концепции да се обърне необходимото внимание, другите области на нашето обучение по Таекуон-До ITF ще бъдат отслабени. Трениращите ще имат само повърхностно разбиране на принципите. Например, те може да знаят, че трябва да се обърнат настрани, когато коригират своя добок или че никога не трябва да подават ръка първи, когато се представят на по-старшия но няма да разберат защо това е така.
Правилното разбиране и прилагане на всеки принцип ще бъде от полза за ученика както във, така и извън тренировъчната зала.
Първият принцип на Таекуон-До ITF е учтивостта. Това се отнася до начина, по който индивидите взаимодействат помежду си, за да поддържат хармония в обществото.
"Честността без учтивост може да бъде доста безмилостна."
"Смелостта без учтивост може да бъде доста насилствена."
- Конфуций
Почтеността в Таекуон-До ITF се отнася до способността да се определи разликата между правилно и грешно; нашата съвест би трябвало да ни кара да се чувстваме виновни, когато правим нещо, което знаем, че не е правилно. Концепцията за почтеност отнема повече време за усвояване отколкото тази за учтивостта и по този начин малките деца може да не разбират разликата между правилно и грешно. Често се отнася до безкористност; ако уважаваме другите пред себе си то тогава ще действаме почтено. Инструктор, който не е сигурен в правилното прилагане на техника от Таекуон-До ITF, но въпреки това съзнателно учи учениците си на собственото си неправилно прилагане, без да предупреждава ученика за неговите съмнения, действа непочтително.
Постоянството се отнася до акта да останеш търпелив и упорит във всички задачи, независимо дали са тривиални или важни. За да постигнем всичко в живота, независимо дали е успешно преминаване на изпити или усъвършенстване на техниката на Таекуон-До ITF; първо трябва да си поставим цел, към която непрекъснато да упорстваме да постигнем, независимо от проблемите, които можем да срещнем по пътя. Например, ако ученик иска да подобри своята гъвкавост, той трябва да се разтяга. Ако след една седмица се разочарова, че не забелязват никакво подобрение и спре да се разтягат, тогава той не показват постоянство и не може да очаква да постигнат целта си.
Самоконтролът е друг важен принцип на Таекуон-До ITF. Свързва се със способността да се съпротивлявате да правите нещо, което много ви се иска, но което ще има пагубен ефект върху вас или върху друг човек. Ако по време на свободен спаринг на ученик му липсва самоконтрол и се ядоса, той може да причини значителни щети на себе си или на опонента си. Състезател, който трябва да отслабне, за да се състезава в определена теглова категория за даден турнир, ще трябва да демонстрира самоконтрол, за да устои на изкушенията да яде, когато е гладен.
Петият принцип; несломим дух, често причинява най-голямо объркване от всички принципи, тъй като учениците често установяват, че е трудно да го разберат напълно. Да имаш несломим дух означава да имаш смелостта да отстояваш това, в което вярваш, без значение какви шансове имаш, и винаги да даваш 100% усилия във всичко, което правиш.
„Несломим дух се показва, когато един смел човек и неговите принципи се изправят срещу огромни противоречия. Сериозният ученик по Таекуон-До ITF винаги ще бъде скромен и честен. Ако се сблъска с несправедливост, той ще се справи без никакъв страх или колебание, с несломим дух, независимо кой или колко е броят им.“ – Ген. Чой Хонг Хи (том 1, стр.17)
Сериозен изучаващ Таекуон-До ITF, който е бил научен да разбира напълно всеки принцип, ще приветства възможността да демонстрира учтивост, почтеност, постоянство, самоконтрол и несломим дух. Научете се да уважавате тези морални ценности; без уважение те нямат стойност.