Защитните действия с крака се разделят на две основни направления: физическо блокиране на противниковата атака и тактическо избягване.
Блокиране (Маки - Makgi)
Блоковете с крак включват специфични удари и движения, адаптирани за дефанзивни цели:
- Махови (Ча Олиги - Cha Oligi);
- Полукръгови (Бандал Чаги - Bandal Chagi);
- Блокиращи с „вълна“ (Доро Чаги - Doro Chagi);
- Спиращи/пресичащи (Ча Момчуги - Cha Momchugi);
- Блокиращи с удар тип „кука“ (Голчо Чаги - Golcho Chagi).
Основната биомеханична разлика спрямо атакуващите техники се състои в това, че при защитата блокиращият крак не трябва непременно да се прибира незабавно след контакта с противника (с малко на брой специфични изключения).
Избягване (Пихаги - Pihagi)
Избягването (или изплъзването) е ключов елемент от защитата, който предлага редица тактически предимства в спаринга:
- Предотвратяване на сблъсък: Една от основните цели на изплъзването е да се избегне директен контакт с противник, който в момента на своята атака може да има кинетично или силово предимство.
- Нарушаване на баланса: Ефикасното и навременно избягване често кара противника да „пропадне“ в атаката си, като по този начин той губи равновесие и остава напълно открит за контраатака.
- Многопосочност: Въпреки че изплъзването най-често се реализира в посока назад, техниката може и трябва да се изпълнява във всички посоки (встрани, по диагонал) според спецификата на бойната ситуация.
- Запазване на структурата: При всички случаи е от изключително значение практикуващият да запази естествена и гъвкава бойна стойка. Препоръчително е маневрата винаги да бъде подсигурена със защитен блок.
- Работа с краката: Тази техника се реализира предимно чрез прецизна работа с краката (придвижване), макар че същевременно позиционирането на ръцете осигурява допълнителен контур на защита.