Тъй като Таекуон-До ITF е изключително ефективна и потенциално опасна форма на самозащита, свободният спаринг протича без предварително договорен сценарий между опонентите. Двамата участници разполагат с абсолютната свобода да се атакуват и защитават, използвайки всички налични средства и методи от техническия арсенал. Няма предварително зададен брой стъпки или ограничения в движенията. По съществото си това е открит динамичен двубой, но в условията на съвременната тренировъчна и спортна практика той се провежда със строго контролирани атаки, за да се гарантира безопасността.
Успехът в свободния спаринг се основава на прецизността, скоростта, правилната преценка на времето (тайминг) и дистанцията, както и на високото качество на изпълняваната техника. Балансът и уменията за блокиране и избягване са критични фактори. Тъй като двубоят симулира реална бойна ситуация, той насърчава стратегическото мислене и непрекъснатото маневриране. Отличната физическа кондиция на боеца е абсолютно задължително условие за успешното издържане и завършване на мача.
1. Защита
Поначало Таекуон-До ITF трябва да се счита за бойно изкуство за самозащита, и това е една причина, поради която се придава такава важност на защитните техники.
Със солидна, сигурна бойна позиция таекуондистът е добре балансиран и минимално открит за възможна атака.
Някои от тези „откривания” може да се изберат като средство за примамване на противника да ги атакува, което ще даде възможност да се приложи ефективна контраатака.
Подари ограниченото примамващо „откриване”, изборът на техники за атака също е доста ограничен, за целта трябва да накараме противникът да се държи импулсивно, като по този начин можем да приложим по бърза и ефективна контраатака.
Както е казал древният китайски стратег Сун Дзъ „победата може да е гарантирана сто процента само, ако познавате способностите – своите и на врага си”. При свободния спаринг е препоръчително да се направи стъпка назад незабавно след размяната на поклони в началото на мача, вместо да се втурвате в стремителна атака, и след това да наблюдавате внимателно поведението и движенията на противника.
2. Мигновена атака и контраатака
При Таекуон-До ITF победата може да се реши мигновено с един единствен насочен удар и да се загуби също толкова лесно. Това е причината трениращите да се позиционират в непробиваема отбранителна позиция през цялото време и да атакуват само, когато има шанс за решаващ удар. Таекуондистът трябва незабавно да се съсредоточи върху намирането или създаването на „откриване” на противника и не бива да пропуска целта при възможност.
3. Заблуда
Както споменахме и преди, доста е трудно да се пробие добре защитавана отбранителна позиция. Единственият начин, по който можем да отбележим решаващ удар срещу своя противник е или като пробием през защитата му с чиста сила или като го примамим да излезе от отбранителната си позиция чрез заблуда. Голям, силен, бърз човек може често да пробие умерено силна защита; но по-малък човек трябва да разчита на провеждане на дисциплинирана тактическа маневра, използвайки заблуда и флангови техники. Когато противник поради свръхувереност или липса на опит е примамен да излезе в по-малко отбранителна позиция при свободен спаринг, тогава той става жертва на изтощение поради непрестанното му движение.
Има безброй техники, които таекуондистът може да използва за изваждане на противника си, напр. финт с висок удар с ръка биха могли моментално да вдигнат гарда на противника за достатъчно дълго, за да се отбележи удар с крак в плаващите ребра, отстрани или напред. Скок или вик могат да накарат противника да извърши преждевременно движение, което лесно може да се контрира.
Промяна в отбранителна позиция или лек финт, пресметнати да предизвикат у противника впечатлението, че таекуондистът се опитва да го загради по фланга, може да го накарат да атакува преждевременно или инстинктивно да свали гарда си.
„Откриването”, създадено от таекуондиста, може да продължи по-малко от секунда, ето защо е крайно важно атаката на таекуондиста да се извърши незабавно.
4. Избор на подходяща цел
Таекуондистът има редица ударни повърхности на свое разположение. Правилният избор на повърхност за правилната цел е от първостепенна важност. От по-близък обсег изненадващ удар с юмрук, коляно, лакът или дори поваляне със сигурност биха били по-ефективни от разгънат удар с крак или ръка.
От разстояние или в бой срещу множество противници летящи удари с крак като двупосочен удар с крак, трипосочен удар с крак, промушващ удар с крак или комбинирани техники биха били най-подходящи за прилагане.
5. Посока на атака и защита
Едно от предимствата на Таекуон-До ITF е, че атаката или блокът могат да се изпълнят от и към всяка посока. Например, страничен пронизващ удар с крак (Йоп Ча Чируги), страничен бутащ удар с крак (Йоп Ча Милги/Момчуги), пресиращ удар с крак (Нульо Чаги), страничен удар с ръка (Йоп тереги), страничен удар с изпъната длан (Сонкал Йоп Тереги), удар със задната (Дунг Чумок) или страничната част (Йоп Чумок) на юмрука и кръстосан напречен удар с изпънати пръсти (Сонкут Тулки) са идеални за атака на противник от страни. Удар със задната част на юмрука (Дунг Чумок), задната част на лакътя (Дит Палкуп Тулки) и удар с крак назад (Дит Чаги) са полезни оръжия срещу противник, който е в гръб. Удар с крак със завъртане (Дольо Чаги), обратен удар с крак със завъртане (Банде Дольо Чаги), вертикален удар с крак (Нерьо Чаги), страничен преден (Дунг Чумок Ап Тереги) или страничен заден удар със задната част на юмрука (Дунг Чумок Йоп Тереги) са подходящи за атакуване на противник по диагонална линия, и, разбира се, има безброй избори за фронтална атака.
Същото е приложимо и за блокиращата техника. Ето защо е много важно обучавания да се запознае с тези техники, нужни за атакуване и блокиране във всяка посока, дори и без да е изправен пред противник, за да спести време, свеждайки излагането до минимум.
6. Експериментиране с техники
Повечето спортисти са с тенденция да използват само изпитани или любими техники. Със сигурност в ситуация на реален бой трябва да се използва най-добрата приложима техника.
При тренировка, обаче, трябва да се използват техниките, които трябва да се упражняват и усъвършенстват. Ако обучавания установи, че дясната му страна е по-силна, трябва да се опита да използва лявата си ръка и крак. Ако ударът му с крак напред е слаб, тогава този удар не трябва да се използва, докато не се усъвършенства.
Много пъти любимата техника не е приложима.
Удар с крак със завъртане (Дольо Чаги), например, може да е неефективен, докато страничен удар с крак (Йоп Чаги) може да е по-подходящ за пробиване на отбрана.
Важно е и да се практикува ново заучената техника незабавно, преди да бъде забравена. Ако инструктор демонстрира дадена комбинация за блокиране или удар с крак, обучаваният трябва да уважава достатъчно знанията на инструктора, за да ги практикува в свободен спаринг. И последно, но не по важност, в мачове, опитния боец да наблюдава и да прихване любимата техника на противника си и обратно ако използва своята твърде често, противникът ще я очаква и ще контраатакува.
7. Разработване на тактика и маневриране
В открит бой или мач видът техника, който трябва да се използва, изцяло зависи от действителната ситуация, поради което би било безсмислено да се практикува свободен спаринг срещу противник, който се движи по фиксиран сценарий. Дори, в действителност би било смешно, ако не и непрактично, да се постави серия като формата в Таекуон-До ITF, тъй като е невъзможно да се предвиди всяко движение, което противникът би използвал в действителна ситуация на свободен спаринг.
Все пак, таекуондистът трябва да обърне специално внимание да не се придържа към фиксиран тип атакуващи комбинации, когато става въпрос за свободен спаринг. Тъй като такава „роботна” форма на спаринг обикновено завършва с негативен резултат, когато противникът се държи по начин, различен от очаквания.
Помнете, че формата представлява свободен спаринг срещу въображаеми противници, докато спарингът е физическото приложение на техниките по логика срещу действителни движещи се нападатели.
В тази точка таекуондистът трябва да осъзнае, че основната цел на свободния спаринг е да развие тактики, маневри, бойно умение, кураж, самоконтрол, чувство за импровизация и непобедим дух. Използването на техниките е вторичната цел.
8. Техника за отбягване
Отбягването (Пихаги) позволява на атакуващия да използва всяка техника свободно при подходящата дистанция и увеличава възможността за атакуване на целта
Допълнителното предимство на тази техника е не само избягването на сблъсък на близко разстояние, но и позволяването на изненадваща атака, докато се отдалечавате от противника.
Това е техниката, която ясно отличава Таекуон-До ITF от другите съществуващи бойни изкуства.
9. Контраатака
При свободния спаринг не винаги е необходимо да се отдръпнете от или да блокирате атака на противника. Например, когато противникът удря с ръка или крак, добре премерената във времето контраатака би била по-ефективна. Помнете, обаче, че ефикасността на контраатаката е максимална, само когато таекуондистът постигне позиция на превъзходство в скоростта и синхронизирането над противника.
10. Летящи множествени техники
Таекуондистът се насърчава да използва възможно най-много множествени техники, като последователни, комбинирани или двойни удари с крак или ръка. Тъй като повечето ученици клонят към отскачане или лъкатушене по време на спаринг, втората атака би била ефективна в случай, че юмрукът пропусне целта.
Тази техника по принцип се използва, докато сте в скок, но понякога се използва и от земята. Хоризонтална атака се използва срещу лъкатушещ противник, а вертикална – за отскачащ.
11. Смяна на позицията
Тази техника се изпълнява със скок отвъд противника и главната й цел е да се накара противникът да се открие за решителна атака, като противникът се принуди да смени посоката си. Тази техника има и допълнително предимство да предоставя възможност за изненадваща атака, докато сте в полет, и обяснява една от причините, поради които Таекуон-До ITF набляга на техниките със скок(тимио.тиьо ) за разлика от другите бойни изкуства.