Концентрацията в Таекуон-До е многоизмерен процес, който обединява духовното, мисловното и физическото състояние на практикуващия. Тя се дефинира като стремеж към прецизно движение с умисъл, при който всички компоненти функционират в пълна координация. Ако някое от тези три измерения е непропорционално развито спрямо останалите, концентрацията отслабва и нейният принос към силовата динамика намалява.
Физическо измерение и физика на удара
- Концентрацията е базирана на физичния принцип, че натискът е равен на приложената сила, разделена на площта.
- Следователно, насочването на силата върху възможно най-малката ударна повърхност (например ръба на отворената длан или върха на пръстите) значително увеличава разрушителния ефект.
- Пълната мощ не трябва да се разгръща в началото на техниката, а постепенно, за да се концентрира максимално точно в точката на контакт с тялото на опонента.
- Колкото по-кратко е времето за концентрация в момента на удара, толкова по-голяма ще бъде произведената сила.
- Механизмът на физическата мобилизация изисква включването на всички мускули, като акцентът пада върху най-големите мускулни групи – бедрата и коремната област (ядрото).
- Тъй като тези големи мускули са теоретично по-бавни от по-малките мускули на крайниците, тяхното движение (ротацията на таза и корема) започва части от секундата преди движението на ръцете и краката при всяка атака или защита.
- Липсата на пълното приложение на този критичен силов източник от ядрото на тялото разрежда силовото направление на всяка техника.
Мисловна и духовна дисциплина
- Духовно измерение: Изисква насочване на енергията към един-единствен обект или цел. Едно религиозно учение гласи, че човек с две души не може да се движи наникъде, остава в капана на нерешителността и накрая пада в пропастта. Духовната концентрация се подхранва пряко от принципите на Постоянството и Неукротимия дух; ако те намалеят, концентрацията се разсейва.
- Мисловно внимание: Постига се чрез изчистване на ума от всички мисли (за миналото или бъдещето), с изключение на тези, които се отнасят до настоящото действие. Раздвоената мисъл "вцепенява" практикуващия и го прави неспособен да реагира на непосредствената ситуация.
- Тъй като човек не може да мисли за две различни неща едновременно, той трябва да тренира мисловния си процес да блокира разсейващите фактори и да се фокусира единствено върху настоящата задача.
- Стесняването на зрителното и мисловното поле позволява на трениращия да прехвърли специфична енергия към всеки мускул, постигайки дисциплина, при която интуитивните отговори, развити чрез опита, работят в пълен синхрон с техниката.