Бързината отразява способността на човека да се придвижва в пространството и да изпълнява двигателни действия с възможно най-висока скорост. Според Ц. Желязков и Д. Дашева (2011), бързината е двигателно качество, което позволява на спортиста да извършва отделни или цялостни движения за възможно най-кратко време в конкретните условия на двигателната дейност.
Според класическите изследвания на спортните физиолози Н. В. Зимкин (1956) и В. М. Зациорский (1966), бързината има три основни, относително независими една от друга физиологични прояви, които в Таекуон-До ITF се проявяват комплексно:
- Латентно време на двигателната реакция: Времето от подаването на сигнала (напр. атака на противника или съдийска команда) до началото на ответното движение. Критично важно за защитата и контраатаката в свободния спаринг.
- Скорост на единичното движение (при малко външно съпротивление): Времето за изпълнение на един самостоятелен технически елемент – например единичен удар с ръка (Джируги) или крак (Чаги).
- Максимална честота (темп) на движенията: Броят движения, извършени за единица време. Проявява се при изпълнението на бързи серии и комбинации от удари.
Видове упражнения за развиване на бързината
- Специфични (състезателни) упражнения: По динамика на нервно-мускулното усилие и по външна структура (кинематика) те напълно съвпадат със състезателната дейност. В Таекуон-До ITF това са изпълнението на тул в максимално състезателно темпо, както и свободният спаринг (Матсоги), където техниката се изпълнява с максимална бързина в променяща се обстановка.
- Специалноподготвителни упражнения: Отличават се до известна степен от състезателните по един от двата признака – кинематика или динамика. Те се разделят на две групи:
- Упражнения с повишено съпротивление (утежнени условия): Съпротивлението превишава състезателното, съответно скоростта е по-ниска. Примери: изпълнение на удари с ластици; бой със сянка, използвайки леки гири (до 0.5-1 кг); придвижвания и отскоци с утежнена жилетка.
- Упражнения с намалено съпротивление (облекчени условия): Съпротивлението е по-малко от състезателното, което позволява генериране на надмаксимална скорост (т.нар. скоростна бариера). Примери: нанасяне на удари във въздуха без добок (за намаляване на съпротивлението на триене); изпълнение на придвижвания по лек наклон надолу; използване на асистиращи ластици, които теглят състезателя в посоката на движението.
Методика за развиване на бързината
Основен физиологичен принцип при развиването на абсолютната бързина е алактатният анаеробен режим на работа. Целта е да се предизвика активизиране на максимален брой моторни единици и високочестотна инервация, без да се допуска натрупване на млечна киселина (лактат / $La$) в мускулите.
Появата на умора и ацидоза автоматично превръща тренировката от скоростна в такава за скоростна издръжливост. Затова параметрите на натоварването трябва да бъдат стриктни:
| Параметър | Стойност и физиологична обосновка |
|---|---|
| Интензивност | Близка до пределната (около 95–100% от максимума). Трябва да е достатъчно висока за мощен нервен импулс, но да позволява пълен контрол върху биомеханиката на техниката. |
| Продължителност | 5 до 10 секунди (напр. серия от 5-6 експлозивни удара на лапи, кратки спринтове до 20-30 м, интензивни имитационни придвижвания). По-дълга работа изчерпва креатинфосфата (КрФ) и включва гликолизата. |
| Брой повторения | 5–6 повторения в една серия. Изпълняването на 15-40 повторения не развива абсолютна бързина, а силова/скоростна издръжливост. |
| Интервали на почивка | 2–3 минути между повторенията (необходими за ресинтез на КрФ и отстраняване на алактатния кислороден дълг) и 7–10 минути между сериите. |
| Характер на почивката | Активен отдих (леки раздвижвания, стречинг), за да се поддържа възбудимостта на Централната нервна система (ЦНС). |
Методически задачи: Основно средство са скоростните упражнения (повторен метод). Цели се повишаване на абсолютните скоростни възможности чрез високочестотна инервация, както и постигане на съвършена вътрешномускулна и междумускулна координация (синхрон между агонисти и антагонисти) при пределна скорост. Броят на тренировките в седмицата, насочени приоритетно към бързина, е от 2 до 4.
Възрастова динамика в развитието на качеството бързина
Бързината е качеството, което в най-голяма степен е генетично детерминирано и неговите сензитивни (благоприятни) периоди настъпват и приключват най-рано.
Според В. Гаврийски и кол. (2006), латентният период на двигателната реакция при деца на 5-7 г. е 0.30–0.40 секунди, като към 13-14 г. се доближава до стойностите при възрастните (0.11–0.25 s). Процесът на развитие е неравномерен – най-рязко намаляване на времето за реакция (подобрение) се отчита до 9-11 годишна възраст. При 12-14 г. процесът се забавя.
- Темп (честота) на движенията: Максималната честота бележи най-бурно развитие в периода 4-9 години. След тази възраст естественият прираст намалява, а след 15 г. почти напълно се прекратява. Повишаване на темпа след 15-годишна възраст е възможно единствено чрез високоспециализирани и целенасочени тренировки.
- Скорост на придвижване: Скоростта на преместване на центъра на тежестта в пространството (критично за влизане и излизане от дистанция в спаринга) нараства пропорционално: при 7-годишни момчета максималната скорост е около 4.5 m/s, при 14-годишни достига 6 m/s, а при 17-18-годишни – 8 m/s.
- Най-голям комплексен прираст на скоростните възможности се установява във възрастовия прозорец 9–13 години, което прави този период критичен за изграждането на технико-скоростната база на младите таекуондисти.