Атаката в Таекуон-До ITF се изпълнява по няколко основни начина: пронизващи (Чируги - Jirugi), мушкащи (Тулки - Tulgi), разбиващи (Териги - Taerigi), пресиращи (Нульо - Noollo), избутващи/спиращи (Момчуги - Momchugi) и др.. Първите три от тези техники са толкова тясно свързани помежду си, че визуалното им разграничаване понякога може да бъде трудно. Въпреки това, целта и методът на изпълнение на всяка от тях са коренно различни:
- Чируги (Пронизващ удар): Използва се главно за нанасяне на тежки вътрешни поражения, отколкото на повърхностни щети. Този ефект се постига чрез силно усукване на атакуващата повърхност в процеса на проникване.
- Тулки (Мушкащ удар): Изпълнява се с изричното намерение да се порази конкретна жизненоважна точка. За разлика от пронизващия удар, при мушкането въртенето на атакуващата повърхност е сведено до минимум.
- Териги (Разбиващ удар): Прилага се с цел разрушаване или счупване на кост или мускул в жизненоважни зони. При този удар ротацията на атакуващата повърхност е най-малка.
Основни принципи при атакуващите техники:
- Синхронизирана ротация на ядрото: По време на движението тазът и коремната област се завъртат – първоначално бавно, а в момента на удара (или блока) изключително рязко. Ротацията на таза започва малко преди същинското действие на крайника. Тъй като големите мускулни групи на таза и корема изискват повече време за мобилизация, те се активират първи. По-късно към движението се присъединяват и по-малките мускули на крайниците. Целта е точно в края на атаката (или защитата) всички мускулни групи да бъдат концентрирани едновременно.
- Усукване за максимално ускорение: За да се постигне пълно ускорение, атакуващата повърхност трябва да се усуче изцяло. Този принцип е особено важен при изпълнението на пронизващи удари (Чируги).
- Дихателен контрол: В момента на удара коремът се стяга рязко, което е съпроводено с остро издишване. При самото изпълнение на атаката или блока, дишането се задържа („заключва“) във финалната точка на максимално усилие.
- Светкавично отдръпване (Възстановяване): В мига, в който атакуващата повърхност достигне целта, крайникът трябва да бъде издърпан назад максимално бързо. Това гарантира готовност за следващо движение и предотвратява възможността противникът да сграбчи ръката или крака.
- Принцип на триъгълника (Структурна стабилност): При фронтална атака спрямо опонента, поразяващата повърхност трябва да образува мислен триъгълник с двете рамене в момента на удара или блока, за да се гарантира максимална стабилност.