История

ИСТОРИЯ, ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ТАЕКУОН-ДО В БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПА И СВЕТА

УВОД

Макар произходът на бойните изкуства да е обгърнат в мистерия, неоспорим факт е, че от незапомнени времена хората са практикували физически упражнения, включващи удари с ръце и крака, с цел самозащита. Ако дефинираме всяка форма на невъоръжена борба като „Таекуон-До“, то почти всяка нация би могла да претендира за негов създател. Днес обаче съществува огромна разлика между съвременното Таекуон-До и примитивните методи за ръкопашен бой от миналото.

Най-просто казано, Таекуон-До е система за невъоръжена самозащита. Но то е много повече от това – то е научен подход към използването на човешкото тяло чрез интензивна физическа и психическа подготовка. Таекуон-До е бойно изкуство, ненадминато по своята сила и техника. Неговата дисциплина и методика изграждат силно чувство за справедливост, твърдост, сила на духа, човечност и решителност. Именно това духовно измерение отличава истински отдадените практикуващи от онези, които се задоволяват единствено с усвояването на физическите похвати. Таекуон-До е начин на живот и мислене, възпитаващ самодисциплина и висок морал. В този смисъл то може да се разглежда като житейска философия.

Буквалният превод на името разкрива неговата същност: „Тае“ означава скок или полет с цел удар с крак; „Куон“ – удар или разбиване с юмрук или ръка; а „До“ – път или изкуство, символизиращо правилния начин за себеусъвършенстване.

Таекуон-До съчетава духовната подготовка с техники за бой без оръжие, включващи удари с юмруци и крака, блокове и защитни маневри, целящи бързо неутрализиране на един или няколко нападатели. То дава увереност дори на физически по-слабите, че могат да се защитят. Тъй като в неправилни ръце Таекуон-До може да се превърне в опасно оръжие, огромно внимание се отделя на етиката и психическата устойчивост. За жените това изкуство предлага неоценима възможност за придобиване на увереност и умения, с които да се справят при евентуална заплаха.

Технически, 1955 г. бележи началото на Таекуон-До като официално признато бойно изкуство в Корея. Тогава специална комисия, съставена от майстори, историци и обществени личности, обединява различни корейски школи (Танг Су До, Текьон, Хва Ранг До и др.) под общото име „Таекуон-До“, предложено от генерал Чой Хонг Хи.

През 1959 г. започва международната експанзия на изкуството. Генерал Чой и неговият демонстрационен екип предприемат успешно турне в Далечния изток. Много от участниците в този екип – като Нам Те Хи, Ко Джае Чун, Бек Джун Ги, Уо Чен Лим, Хан Ча Кьо и Ча Со Йонг – впоследствие стават ключови фигури за разпространението на Таекуон-До по целия свят.

През 1965 г. генерал Чой води мисия на добра воля в редица държави, което полага основите на национални асоциации и в крайна сметка води до учредяването на Международната федерация по Таекуон-До (ITF) на 22 март 1966 г. Така мечтата на бившия студент по калиграфия, извървял пътя до генерал и световен посланик на бойното изкуство, се превръща в реалност, а Таекуон-До получава статут на национално бойно изкуство на Корея.

Постиженията в Таекуон-До често изглеждат невероятни за обикновения човек – като прескачане на препятствия, чупене на дебели дъски или тухли с голи ръце и крака. За опитните майстори обаче тези умения са резултат от системни тренировки и пълноценно използване на енергията, генерирана от мускулните съкращения. Важно е да се уточни, че тези демонстрации целят показване на максимална сила, докато в реална бойна ситуация Таекуон-До се фокусира върху прецизната контраатака срещу движещ се нападател. Използвайки инерцията на противника, практикуващият може лесно да наруши равновесието му, като чрез дългогодишна практика тези действия се превръщат в автоматични рефлекси.

Таекуон-До не е просто спорт, а изкуство с дълбока философия, насочена към възпитаване на морални и етични норми. Основателят генерал Чой Хи поставя пет стълба: почтителност, честност, упоритост, самообладание и непоколебим дух. Той призовава учениците си винаги да следват трудния път, да завършват започнатото, да учат чрез дела, а не чрез думи, и да остават верни на себе си при всякакви обстоятелства.

В България Таекуон-До навлиза в края на 50-те години благодарение на Хван Джън Нам. Въпреки скептицизма и забраните на тогавашната държавна власт, неговите ученици започват да разпространяват уменията си, макар този първоначален ентусиазъм да затихва след отпътуването му. Истинският възход настъпва през 1985 г. с пристигането на корейския инструктор ГМ Ким Унг Чол. Благодарение на неговите безкористни усилия, продължени по-късно от ГМ Сок Мин Чол, Таекуон-До се превръща в едно от най-масовите и популярни бойни изкуства в страната ни.

ГЛАВА ПЪРВА

ИСТОРИЯ НА ТАЕКУОН-ДО - ТЕНДЕНЦИИИ ИЗРАСТВАНЕ

1. История до смъртта на Генерал Чой Хонг Хи

На 11 април 1955 г. бойното изкуство Таекуон-До е официално признато от президента на Република Корея И Сънг Ман. За целта е свикана специална комисия, в която влизат водещи майстори, инструктори, историци и видни обществени фигури. След обсъждане на няколко варианта за име на новото бойно изкуство, комисията, председателствана от генерал Чой Хонг Хи, приема официалното наименование „Таекуон-До“. Този термин обединява и заменя множество дотогавашни противоречиви названия като Танг-Су, Конг-Су, Текьон, Куон-Боп и други.

През 1956 г. генерал-майор Чой Хонг Хи основава Национална студентска федерация по Таекуон-До като военна организация. Година по-късно, през 1957 г., той създава първия Таекуон-До център в град Теджон. През 1958 г. Таекуон-До вече се преподава във всички армейски подразделения под командването на генерал Чой Хонг Хи.

През 1959 г., в качеството си на посланик в Република Виетнам, генерал Чой Хонг Хи посещава Тайван и Виетнам, придружен от демонстрационен екип от инструктори по Таекуон-До. На 3 септември същата година е учредена Корейската Таекуон-До асоциация, а генерал Чой е избран за неин първи президент.

Поради нестабилната политическа обстановка в страната по това време, официално признаване не е постигнато.

През 1963 г., по покана на министър-председателя на Малайзия, генерал Чой провежда успешна демонстрация по Таекуон-До, което води до основаването на Малайзийската асоциация по Таекуон-До. В допълнение, след покана от страна на корейския посланик в Организацията на обединените нации И Су Йонг, е организирана изключително успешна демонстрация в сградата на ООН.

През 1965 г. генерал Чой публикува първия си учебник по Таекуон-До на английски език. Той получава одобрение от корейското правителство да предприеме обиколка с демонстрации в Западна Германия, Италия, Египет, Малайзия и Сингапур. В резултат на това посещение във всяка от тези страни се поставят основите на национални федерации по Таекуон-До.

На 22 март 1966 г. е основана Международната федерация по Таекуон-До (ITF). Нейни учредители са националните асоциации на Виетнам, Малайзия, Сингапур, Западна Германия, САЩ, Турция, Италия, Обединената арабска република (Египет) и Южна Корея. За председател на организацията е назначен генерал-майор Чой Хонг Хи, а за почетен председател е избран Ким Чен, член на управляващата Републиканска партия. През същата година се състои и официалната церемония по откриването на ITF.

През 1967 г. президентът на ITF, генерал Чой Хонг Хи, е удостоен с „Орден за заслуги – първа степен“ от правителството на Виетнам. През същата година той основава Корейска фондация по Таекуон-До във Виетнам. През август е поканен като почетен гост на националния турнир по Таекуон-До в Чикаго, а на 26 ноември е учреден Американски институт по Таекуон-До със седалище във Вашингтон.

По време на посещението си в Япония генерал Чой се среща с Масутацу Ояма, основателя на стила Киокушин карате, който също е роден в Южна Корея.

По искане на президента Чан Кайши, генерал Чой Хонг Хи изпраща делегация в Тайван с цел обучение на местни военни инструктори по Таекуон-До.

През 1968 г. в Париж се провежда мащабна демонстрация пред представители на 32 държави, която за първи път е излъчена и по телевизията. В резултат на това събитие се основава Френската федерация по Таекуон-До. През същата година бойното изкуство се разпространява във Великобритания, Испания, Холандия, Канада и Индия. На 12 януари 1969 г. в Хонконг се провежда първото Азиатско първенство по Таекуон-До.

През 1970 г. генерал Чой, заедно с председателя на Азиатската федерация по Таекуон-До, посещава 20 страни в Южна Азия. През март 1971 г. в Малайзия се провежда второто Азиатско първенство, а същата година генерал Чой изпраща инструктори в Иран. През януари 1972 г. централата на ITF е преместена в Торонто, Канада. Поради политически разногласия с правителството на Южна Корея и наложената военна диктатура, генерал Чой избира Канада за нов щаб на организацията, за да улесни глобалното развитие на Таекуон-До. През същата година се провеждат съдийски семинари и се събират материали за първото издание на Енциклопедията по Таекуон-До. Генерал Чой посещава редица държави в Европа, Северна и Централна Америка, както и Близкия изток.

През 1973 г. южнокорейското правителство създава алтернативна структура – Световната федерация по Таекуон-До (WTF). През 1979 г. генерал Чой посещава за първи път Северна Корея и се среща с Ким Ир Сен, а през 1980 г. КНДР официално се присъединява към ITF.

През 1981 г. е сформирана първата група севернокорейски майстори под ръководството на грандмайстор Парк Джун Те, последвана от втора група през 1982 г., ръководена от майстор Лим Уон Суп. По-късно през 1982 г. двадесет севернокорейски майстори провеждат серия от впечатляващи демонстрации в Австрия, Чехословакия, Дания, Финландия, Гренландия, Унгария, Полша, Великобритания, Западна Германия и Югославия.

През 1985 г. централата на ITF се премества във Виена, Австрия, а група севернокорейски майстори провежда демонстрации в Норвегия. През 1987 г. се организира демонстрация в Буенос Айрес, Аржентина. През 1988 г. севернокорейски майстори представят Таекуон-До в СССР, което води до създаването на Федерация по Таекуон-До на Съветския съюз през 1990 г.

На 15 юни 2002 г. в Пхенян, КНДР, почива основателят на Таекуон-До и председател на ITF – генерал Чой Хонг Хи. На 22 септември 2002 г., по време на извънреден конгрес на ITF, проф. д-р Чанг Унг, член на Международния олимпийски комитет (МОК), е избран за нов президент на Международната федерация по Таекуон-До.

1. Биография на Генерал Чой Хонг Хи - Създателя на Таекуон-До

Генерал Чой Хонг Хи е роден на 9 ноември 1918 година в Хуа Де (район Мьонг Чон), намиращ се на територията на съвременната КНДР. 

В детството си бъдещият генерал е бил физически слаб и често боледувал, което е станало повод за сериозна загриженост у родителите му. Още в юношеска възраст той проявява решителен и независим характер – на 12-годишна възраст е изключен от училище заради участие в протестни действия срещу японските окупатори. След изключването му, баща му го изпраща да учи калиграфия при господин Хан Ил Донг, един от най-изтъкнатите учители в Корея по това време. Хан е бил не само майстор на калиграфията, но и експерт по Текьон – древно корейско бойно изкуство, основано на ударите с крака. Забелязвайки крехкото здраве на своя ученик, учителят започва да съчетава заниманията по калиграфия с интензивни упражнения по Текьон, за да укрепи физическата му форма.

През 1937 г. Чой е изпратен в Япония, където продължава образованието си. В Киото той се запознава със своя сънародник господин Ким, който преподава карате. След две години усърдни и напрегнати тренировки Чой придобива черен колан по карате. Именно тези техники – от карате и от Текьон – полагат основите на съвременното Таекуон-До.

Следва период на интензивни физически и духовни занимания – първо в средните училища, след това във висшите учебни заведения и накрая в Китайския университет. През този етап обемът на тренировките се увеличава, а техниките на неговото бойно изкуство се усъвършенстват до момента, в който генерал Чой достига ниво 2-ри дан по време на следването си в Токио. Този период от живота му е свързан с натрупването на значителен практически опит. Легендата разказва, че в града не е имало уличен стълб, който той да не е подложил на изпитание с удари с ръце или крака, проверявайки дали монтираният на върха фенер няма да се разлюлее като знак за мощта на удара му. С началото на Втората световна война Чой е принуден да постъпи на служба в японската армия.

След като попада в затвора, той започва да се бори със скуката и да поддържа физическата си кондиция, като тренира без почивка и довежда изкуството си до краен предел. Скоро съкилийниците му стават негови ученици, а след известно време целият затвор се превръща в тренировъчна зала. През август 1945 г., след седемгодишен престой, Чой е освободен. През януари следващата година той е назначен на служба в новата южнокорейска армия със звание младши лейтенант. Скоро след това поема командването на подразделение в Куанджу, където започва да обучава войниците си в бойното изкуство Таекуон-До.

След повишението си в лейтенант той се отправя към Теджон, за да командва Втори пехотен полк. През 1947 г. следват нови повишения – първо в капитан, а след това и в майор. През 1948 г. е изпратен в Сеул на длъжност началник по придвижването и снабдяването на войските, където става инструктор в американската школа по военна полиция. В края на 1948 г. Чой е произведен в звание подполковник.

През 1949 г. той получава званието полковник. През същата година за първи път посещава САЩ, за да премине обучение във Висшата офицерска школа във Форт Райли, където демонстрира техниките на своето бойно изкуство пред американските си колеги.

На остров Чеджу генерал Чой организира 29-та пехотна дивизия, която с времето се превръща в авангард на съвременното Таекуон-До. На базата на дивизията е създаден спортният клуб „О До Куан“, където се подготвят армейски инструктори и се развива системата на Таекуон-До, базирана на техниките от Текьон и карате. През 1954 г. негова „дясна ръка“ в това начинание е Нам Те Хи. В края на същата година Чой Хонг Хи е повишен в чин генерал-майор.

Генерал Чой остава отдаден на Таекуон-До както в професионалния си, така и в личния си живот. В продължение на дълги години, чрез задълбочен подбор и усъвършенстване на техниките от древните бойни изкуства, той разработва и създава модерен боен стил. Днес Таекуон-До се ползва с международно признание единствено благодарение на неуморните усилия на своя създател – бащата на съвременното Таекуон-До.

На 15 юни 2002 г. в Пхенян (КНДР) почина основателят на Таекуон-До – генерал Чой Хонг Хи.

1. 3. Корейски майстори и световното развитие

Разпространение и демонстрации на таекуон-до (1959–2009 г.)

В периода на Корейската таекуон-до асоциация (1959–1965), пионерната дейност е водена от майстори като Хан Ча Кьо, Рий Ки Ха, Чой Чанг Кюн, Парк Джунг Су, Чонг Чул Рий и Парк Джунг Те. Те извършват ключови визити в Далечния изток, Югославия, Австралия, Египет, Италия и Виетнам. 

През първите години на ITF (1966–1980), обхватът се разширява значително с демонстрации в Европа, Северна Америка и Близкия изток. В този период активни са Парк Джунг Су, Чой Кванг Джо, Хан Ча Кьо, Рий Ки Ха, Ким Кванг Ил, Парк Джунг Те, Конг Йонг Ил и Ким Джонг Чан. 

В по-късните години (1981–2009), фокусът на майстори като Парк Джунг Те, Рий Ки Ха, Ким Джонг Чан и Парк Джунг Су пада върху развитието на нови школи в СССР, Северна Корея, Австралия, Канада и Китай. 

Глобално установяване на майсторите

Много от водещите инструктори избират да продължат кариерата си, установявайки се в различни държави по света: 

• В Северна Америка се заселват: Чой Чанг Кюн, Чой Кванг Джо, Хан Ча Кьо, Ким Чен Чан, Конг Йонг Ил, Парк Джунг Су и Парк Джунг Те. Поради тази масова миграция на майстори, генерал Чой Хонг Хи също премества седалището си в Канада.
• В Европа се установяват: Ким Кванг Ил (Германия), Парк Сун Дже (Италия) и Рий Ки Ха (Обединено кралство).
• В Австралия се установяват: Чонг Чул Рий и Рий Чонг Хюп. 

Майсторите Чой Кванг Джо, Конг Йонг Ил и Рий Ки Ха поддържат близки отношения с ITF и с генерал Чой, който лично удостоява Конг Йонг Ил (1997 г.) и Рий Ки Ха (1997 г.) с 9-ти дан, а Чой Кванг Джо – с 8-ми дан през 1981 г. 

1. 3. 1. Биографии на първите дванадесет майстори по Таекуон-До. 

Чой Чанг Кюн е роден около 1940 г. в Корея. Той започва да тренира бойни изкуства в южнокорейската армия през 1956 г. , учи Таекуон-Дои карате. Чой Чанг Кюн започва да преподава по Таекуон-До в Малайзия от 1964г. а през 1970 г. се премества във Ванкувър, Канада, През 1973 г. е получава 7-ми дан. През 1981 Генерал Чой го повишава до 8-и дан а през 2002 на 9 дан. 

Чой Кванг Джо е роден на 2 март 1942 г. , в Даегу, Корея. Започва да тренира бойни изкуства, като дете и първоначално тренира Куон Боп. Като военнослужещ в корейската армия се запознава с Генерел Чой Хон Хи. През 1966-1967, той преподава по Таекуон-До в Хонг Конг, Индонезия, Малайзия и Сингапур, след което през 1970 Чой Кван Джо се премества в Съединените Американски Щати и г. където той отива да се лекува от тежки травми. През 1987 г. той създава своя собствена система на бойно изкуство и организация, Чой Кванг До. Още преподава в Атланта и е носител на 9 дан в собственото си бойно изкуство. 

Хан Ча Кьо е роден на 20 юли 1934 г. в Сеул, Корея. Започва да тренира при трима майстори на бойни изкуството: Нам Тае Хи, Син Дук Сун, и Ум Уон Кю. Хан е от първите оригиналните майстори на Таекуон-До, които правят демонстрации в чужбина и участва в обиколка на Тайван и Виетнам март 1959. След кариерата си в южнокорейската армия, през 1971 г. той емигрира в Съединените американски щати и се заселва в Чикаго. През 1980 г. , Хан Ча Кьо създава своя собствена организация, Универсална Таекуон-До Федерация,. Той продължава да преподава Таекуон-До до смъртта си през 1996 година. 

Ким Джонг Чан е роден през 1937 година. Учи Таекуон-До в Малайзия в средата на 1960-те година. През 1979 г. се взима 7-ми дан и преподава и прави демонстрации в Аржентина заедно с Чой Кванг Джо, Парк Джунг Те и Рий Ки Ха. Той се установява във Ванкувър, Канада. 

Ким Кванг Ил въвежда Таекуон-До в Западна Германия. Той е главен инструктор на ITF в Западна Германия, до октомври 1971 г. През 1975 г. , Ким е носител на 6-ти дан  Между 1974 и 1977 г. Ким отваря ресторант в Щутгарт, където продължава да преодава Таекуон-Додо смъртта си през 2001 г.

Конг Йонг Ил е роден през 1943 г. в Корея. Започва да тренира в бойните изкуства като дете през 1952 г. , като се започва с Шотокан карате. От 1963 г. до 1967 г. , служи в армията на Южна Корея в Хонконг. Той участва в няколко демонстрационни обиколки в целия свят. След кариера в Южна корейската армия в Хонконг, през 1968 той емигрира в Съединените американски щати. Конг Йонг Ил и по-малкият му брат, Конг Бо Йонг през 1968 г. основават „Йонг брадърс Таекуон-До Институт”. През 1997 г. , в Полша, той повишен в  9 дан г. Генерал Чой. И до този момен преподава е Лас Вегас. 

Парк Джунг Су е роден роден през 1941 г. в Чин Нам, Корея. Започва да тренира на 14 годишна възраст, след което става инструктор на Центъраза обучение на полицейски служители наЧун Бок в Кореяи на известната дивизия „Тигър” на корейската армия. 
През 1964 г. той става Национален шампион на Корея, а през 1965 г. прави първото си пътуване по искане на корейското правителство, като член намисията на добра воля за Тае Куон-До заедно с Генерал Чой. През същата година, той е поканен в Германия като треньор на Германската Тае Куон-До Федерация. През 1966 г. той напуска Германия, за да отиде в Холандия, където основава Холандската Таекуон-До Федерация. В началото на 1968 г. той заминава за Канада.

Парк Джунг Те е роден през 1943 или 1944 в Корея. Започва да тренира бойни изкуства като дете, като се започва да се занимава с бокс и джудо и след това Таекуон-До. От 1965 г. до 1967 г. , Парк Джунг Те обучава военни на Таекуон-До във Виетнам. През 1970 година той емигрира в Торонто, Канада, където се запознава с бъдещата си съпруга Линда. През 1984 г. , Парк е носителна 8-и дан в ITF. На 14 юни 1990 г. той създава своя собствена федерация, Глобална Таекуон-До Федерация (GTF), със седалище в Мисисауга до смъртта си през 2002. 

Парк Сун Дже през 1964 г. посещава Хърватия и провежда семинари по Таекуон-До. През 1968 г. въвежда Таекуон-До в Италия и получава 5ти дан а през 1975 г. , вече е носител на 7-ми дан. През 1976 г. избран за заместник-президент на Европейския Таекуон-До Съюз (член на световната федерация по Таекуон-До WTF) на учредителната среща на съюза. От 2002 г. , той е на член на съдийската комисия за Световната купа по Таекуон-До - WTF, в Токио. На 15 февруари 2004 г. , на изпълнителен съвет на WTF го избрат за временен председател след оставката на Ун Йонг Ким. (Италия)  . Парк Сун Дже е бил председател на Италианската федерация по Таекуон-До WTF 1998 г до 2008 г. от 2009 г. до момента той е заместник-председател на Италианската федерация по Таекуон-До WTF.

Рий Чонг Чул е роден през 1935 г. в Корея. Като младеж той тренира бойни изкуства, баскетбол, бокс, гимнастика, и вдигане на тежести. По-късно, той е бил инструктор на корейската морски пехотинци в продължение на три години, обучавайки ги на бойни изкуства. Рий Чонг Чул помага за въвеждане на Таекуон-До в Югоизточна Азия, най-вече в Малайзия и Сингапур, но също така и в Хонг Конг, Индонезия и Бруней. През 1965 г. , той създава своя собствена организация, Рий Таекуон-До , в Аделаида, Австралия. Рий известен като „Бащата на австралийското Таекуон-До”. Той и в момента преподава е в Сидни.

Рий Чонг Хюп е роден през 1940 г. в Корея. В средата на 60-те години, той е допринася за въвеждането на Таекуон-До в Малайзия и Сингапур. Рий Чонг Хюп пристигна в Австралия през 1970 г. и се установява в Мелбърн, Австралия, където основава Рий Таекуон-До в Мелбърн.

1. 3. 2. Други Таекуон-До пионери:

Канг Су Чонг пристига в Съединените Американски щати през  1960г. Той е първият президент на Американската Таекуон-До асоциация, също така работи като заместник-председател на Международния Таекуон-До федерация в края на 1970. В момента той е председател на „All American Taekwon-Do Federation”, която е със седалище в Бруклин, Ню Йорк. Главен инструктор на Корейското военно разузнаване известно в момента като KCIA (1957 - 1969). Главен инструктор на армията на Република Корея (ROK) (1960 - 1968). Председател на американската Таекуон-До асоциация (1969 - 1978) заместник-председател на Международната федерация по Таекуон-До (ITF) (1977-1983)

Нам Тае Хи е роден в Сеул, Южна Корея през Март 1929 г. Той срещаГенерал Чой на остров  Чеджу през 1953 г. и по-късно се присъединява към 29-та пехотна дивизия наюжнокорейските въоръжени сили с чин капитан. Член е на демонстративния отбор, който през 1954 г. , прави демонстрация пред южнокорейския президент Ман Сунг Рий, което довежда до президентски указ, че Таекуон-До ще бъдезадължителна част от обучението на южнокорейската армия. Заедно с генерал ЧойХонг Хи, Нам Тае Хи е съоснователс  на О До Куан (обучение за военни). 
В Чун До Куан (обучение салона за цивилни), Там Тае Хи преподава ДжунРий, признат в Съединените щати като "бащата на Таекуон-До," когатоДжун Рий 1ви дан.

Нам Тае Хи една от първитепосланици на Таекуон-До, когато през Март 1959 той пътува до Виетнам и Тайван като член на първия корейски демонстраивенотбор, който прави демонстрации извън Корея. През декември 1962 г. , Нам Тае Хи е назначен като главен инструктор за виетнамската армия. Във Виетнам, Нам Тае Хи е известен като "бащата на Таекуон-До. "

Той разработва форми, известни като Хва Ранг, Чунг Мо и Ул Джи. Нам Тае Хи е бил заместник-председателна Международната Таекуон-До Федерация и президент на Азиатската Таекуон-До Федерация.

Нам Тае Хи се премества в Чикагопрез 1972 г. , и отваря собствена школапрез 1973 г. , и преподава по Таекуон-До около двадесет години. Сега той е в  Лос Анджелис, където той живее със съпругата си. 

Хенг Унг Лий е роден в Манджоу-Го (сега североизточен Китай), след като семейството му са напуснали Корея, връщайки се след Втората световна война. От 1956 г. до 1959 г. , Лий преподава Таекуон-До на членове на Армията на Република Корея . Той започва да преподава и за цивилни в  Търговско училище  през 1959 г. По късно той открива училище в близост до военновъздушната база на САЩ, където е инструктур и се сприятелява с американски военнослужещ, Ричард Рийд. Който през 1962г. спонсорира Лий да замине в САЩ. През 1969 г. Лий се премества в Омаха, Небраска, където е съосновател на американската Таекуон-До асоциация. 

Рий Джун Го е роден на 07 януари, 1932 г. в Южна Корея. По-известен като Джун Рий, той е признат като "Бащата на американското Таекуон-До". През 1950 г.  го въвежда в Съединените американски щати. Започва да тренира бойни изкуства на 13 годишна възраст, без знанието на баща си. Рий изучава бойното изкуство Чунг До Куан при Нам Тае Хи. През 1960, Рий се сприятелява с Брус Лий - една връзка, от която и двамата се възползват като майстори на бойните изкуства. 

Спаринг практика на Брус Лий и Джун Рий

Джун Рий да преподава Таекуон-До на Мохамед Али

През 1973 г. Рий прави свой филм за бойните изкуства, озаглавен „Когато Таекуон-До Атакува”. . 

Рий е приет в Таекуон-До залата на славата през 2007 г. и той е включен в списъците както на "Пионерите на Американското Таекуон-До" така и на "Пионер на Таекуон-До в Русия".  

Създава бойно изкуство, което се тренира на музика. През 1976 г.  оказва значително влияние върху създаването на кикбокса стил лайт контакт, който е бил заимстван от спаринга на ITF. 

Джун Рий с Чък Норис

Джун Рий с Мохамед Али

1. 3. 3. Северно Корейски майстори след 1981 г .

1983 Мозамбик – Рим Йонг Чол, Пенг Лим

1985 Етиопия – Сок Мин Чол

1988 Монголия – Сон Сун Гун

1991 Таджикистан – Ри Йонг Нам

1991 Куба – Ри Йонг Сок, Пе Хо Мьонг

1. 3. 4. Първи Корейски майстори в Европа. 

Рий Ки Ха е роден е на 20 март 1938 г. в Сеул, Корея. Започва да тренира джудо при баща си, когато  е бил на около 7 или 8 години, а по-късно научава карате. Когато  Г. М. Рии служи  в южнокорейските военни сили, влиза в контакт с Генерал  Чой и започва да учи Таекуон-До в 35-тата пехотна дивизия. От февруари 1964 г. , той преподава Таекуон-До на персонала на Кралските военновъздушни сили в Сингапур. Емигрира в Лондон на 2 юли 1967 г. Рий Ки Ха получава 8-и дан през 1981 г. , повишен е на 9-ти дан от Генерал  Чой на 1 юли 1997 г. в Санкт Петербург, Русия. Рий Ки Ха е известен като бащата на британското Таекуон-До, и основател на Европейската Федерация по Таекуон-До. 

Лий Тае Хи е бил студент в Оксфордския университет през периода 1966-1969. Създава  първия „Танг Су До” клуб в Оксфорд през 1966 г. След посещението на  Генерал Чой Хонг Хи  и Гранд Мастер Рий Ки Ха през 1968г. клуба се превръща в клуб по Таекуон-До. 

Со Се Чо е роден е през  1942 г. в Мокпох, Джуннам, Южна Корея. 
Започва да изучава бойни изкуства в Южна Корея на 13 години, учи Чунг До Куан. През 1968 г. завършва 1-вия  Междунарооден магистърски курс за инструктори  от ITF. Същата година въвежда Таекуон-До в Турция.

Работи като национален технически директор и главен инструктор на Турската Федерация по Таекуон-До от  1970 до 1974. 
През 1971 г. е Директор на Международната Федерация по Таекуон-До WTF. 

През 1996 г. получава награди по Таекуон-До за постижения в САЩ,

и е един от основателите на Чанг-Хун системата. Той  е президент и главен дизайнер на екипировката за Бойни изкуства „Mачо”. 

Лий Куан Йонг  е роден през 1946 г. в Сеул (Южна Корея). През 1969г. разпространява Таекуон-До във Франция. Той е създателят на така нареченото Корейско Карате във Франция. Лий Куан Йонг учи Таекуон-До под ръководството на основателя на Чунг До Куан (Blue Wave School) Ум Юн Кю, Лий Уон Кук и Парк Хе Ман. 

На 13 Май, 1975 г. Лим Уон Суп въвежда Таекуон-До в Стокхолм, Швеция. На 15 Септември 1980 г. е проведена демонстрация е Пхенян, КНДР. През периода 3ти Януари до 30ти Юни, той тренира втората група инструктури на КНДР. 
През 1976 г. той е основател на Таекуон-До в Норвегия заедно с Ян Ерик Лен. 

Юн Йонг Те

През 1967 г. , въвежда Таекуон-До в Испания 

1. 3. 5. Корейски майстори в Европа след 1981 г. 

Ето систематизирания списък на основните майстори по таекуон-до в Европа след 1981 година:

• 1983 г., Полша: Ким Чол Джин, Пе Нън Ман, Ра Кьонг Те, а по-късно Сок Мин Чол и Банг Чол Нам.
• 1984 г., Австрия: Хонг Чол Сонг.
• 1985 г., България: Ким Унг Чол.
• 1988 г., Полша: Джон Де Йонг, Ким Джонг Су, Ким Джонг Чол.
• 1989 г., Австрия: Пак Чол Мин.
• 1989 г., България: Ким Чол Ман и Сок Мин Чол.
• 1989 г., Русия: Ри Йонг Сок и Вон Се Чанг.
• 1989 г., Чехия: Хванг Хо Йонг и Юн Нам Гю.
• 1990 г., Югославия: Пак Бонг Док и Хам Чол Гук.
• 1991 г., Румъния: Бак Хак Кил. 

ГЛАВА ВТОРА

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ТАЕКУОН-ДО ITF В БЪЛГАРИЯ

2. 1. Бойните изкуства и Таекуон-До ITF

Новата история на бойните изкуства в България започва в началото на XX век, когато българи, получили образованието си в Италия и Франция, се запознават с модерното за времето си джу-джуцу и откриват първите школи у нас. В армията и полицията също се прилагат различни методи за ръкопашен бой и работа с хладно и огнестрелно оръжие. Успехите на български борци като Дан Колов (Дончо Колев), Никола Петров, Хари Стоев и други на световната сцена проправят път на кеча и свободната борба – спортове, които традиционно са сред най-силните за България. От тези среди се появяват и първите ентусиасти, поставили началото на навлезлите по-късно бойни изкуства след Втората световна война. Важно е да отбележим, че България следва глобалните тенденции в разпространението на бойните изкуства приблизително в следния хронологичен ред:

• Началото на XX век: джу-джуцу.
• 50-те и 60-те години: джудо и карате.
• 70-те години: у-шу (кунг-фу) и кикбокс/тай-бокс.
• 80-те години: нинджуцу, айкидо, таекуон-до.
• 90-те години: ескрима, ММА, вътрешни стилове на у-шу и ци-гун.

Проследявайки еволюцията на интереса към различните дисциплини, можем да говорим за значително развитие в общественото съзнание. В началото на XXI век всеки един от тези стилове вече е намерил своето утвърдено място в българското общество.

През 50-те и 60-те години на миналия век в България се появяват първите групи и клубове по самбо и джудо. Става въпрос предимно за техните спортни варианти, докато пълният регистър от бойни техники се изучава основно в армията, МВР и специалните служби. С изключение на бокса, останалите ударни бойни изкуства по това време са почти непознати у нас. Тогава се създават и съответните федерации по самбо и джудо, които първоначално са част от структурите по борба, а по-късно се обособяват като самостоятелни дисциплини и организации.

На 18 август 1989 г. в град София е учредена „Българска федерация по бойни спортове“ (БФБС) към Централния съвет на Организацията за съдействие на отбраната (ОСО). Нейната цел е да развива и ръководи организираното изучаване и практикуване на различни бойни дисциплини, сред които карате, таекуон-до, у-шу, айкидо и други.

Управителен съвет на БФБС

Бюро:

• Стоян Стоянов – председател
• Чавдар Чернев – заместник-председател
• Петър Тошев – заместник-председател
• Люсиен Велчев – отговорен секретар
• Ангел Константинов – председател на Републиканската комисия по карате-до
• Янчо Несторов – председател на Републиканската комисия по карате киокушинкай
• Валери Найденов – председател на Републиканската комисия по таекуон-до (със секция кикбокс)
• Дориан Александров – председател на Републиканската комисия по у-шу и айкидо
• Петър Василев – началник на Централния клуб
• Виктор Вълков – член
• Ангел Гурмев (ЦК на ДКМС) – член
• Зарко Гогов (МНП) – член
• Милчо Паликарски (юрист в Държавния съвет) – член
• Радню Минчев – член
• Явор Цаков (Българска национална телевизия) – член

Контролен съвет

• Атанас Роев – икономист
• Здравка Павлова – ЦС на ОСО
• Иван Джатев – ЦК на ДКМС
• Йордан Богданов – икономист
• Михаил Михайлов – ЦС на ОСО
• Нейко Нейков – БОК
• Николай Николов – Пловдив
• Николай Трънков – Варна
• Цветан Димов – КДНК

Хван Джън Нам и развитието на бойните изкуства в България

В периода 1956–1962 г. в София пребивава корейският майстор по Текьон (Беги-Текьон) Хван Джън Нам, който е студент във ВИФ „Георги Димитров“ (днес НСА). Преди идването си в България той е ръководител на специална секция за изучаване и развитие на традиционните корейски бойни изкуства към Изследователския институт за спорт на Северна Корея. Подвизите на майстор Хван по бойните полета в северната част на страната са легендарни – като офицер от специалните части той участва в около 60 ръкопашни схватки. Неговото изключително майсторство в техниките с глава, ръце и крака му позволява да оцелее в тези боеве и да натрупа богат практически опит. Този опит по-късно се превръща в основа за създаването на съвременен вариант на Текьон, включващ техники от различни направления на стила. Любопитен факт е, че при пътуванията си в пограничните райони между Китай и Корея майстор Хван открива стил в у-шу, много подобен по форма на Текьон. След войната Текьон се развива и модернизира в съответствие с постиженията на съвременната теория и практика, като инструкторите по Текьон и Таекуон-До работят съвместно за усъвършенстване на методиката си. Така съвременният вариант на Текьон на практика се превръща в разновидност на Таекуон-До.

Основите на българския Текьон са поставени в средата на 50-те години на XX век от Хван Джън Нам, с чиято помощ е създадена първата група по корейски бойни изкуства у нас. Освен в Текьон, Хван Джън Нам е специалист и по у-шу, джудо и кендо, изучавани съответно в Китай и Япония. Първата група, създадена в софийския ВИФ, включва Светослав Иванов, Петър Богданов, Г. Пищиков, Емил Пипанов, Стефан Хинков, Методи Колчев, К. Гугушев, Найден Найденов, Цветан Хаджиев, Тодор Миндов и др.

Постепенно в страната започва да навлиза информация и за други бойни изкуства, макар тя да остава оскъдна и неточна. Информацията се черпи главно от популярни статии в пресата, списания и специализирана литература, която е почти недостъпна за широката публика поради затворения характер на социалистическото общество. Новата „вълна от Изток“ през 60-те и 70-те години носи хипнотичното влияние на „тайнственото“ карате, което бързо завладява въображението на младите хора.

През този ранен период (1974–1983 г.) взаимоотношенията между отделните школи по бойни изкуства са много особени. Поради липсата на официални състезания, обичайна практика са посещенията на една или друга школа с цел обмяна на опит, спаринги и предизвикателства. Тъй като практикуващите невинаги се познават добре, често се случва по-напреднали майстори да се представят за начинаещи, носейки бели колани. Когато обаче нещата стигнат до спаринг, често следват изненади и гафове за сметка на някоя самонадеяна или „прехвалена“ школа.

Боевете се провеждаха с пълен контакт, включително и удари в главата, което понякога водеше до травми, но без сериозни последствия. Тези двубои между представители на различни стилове даваха възможност за „сверяване на часовниците“ и натрупване на ценен практически опит. Школите и практикуващите, които се затваряха и изолираха от останалите, рискуваха да загубят обективна преценка за качеството на тренировките си.

Вследствие на новия поток от информация, след 1978 г. започнаха да се сформират нови групи и клубове по таекуон-до, кикбокс, тай-бокс, айкидо, кендо, у-шу/кунг-фу, виет-во-дао и различни стилове карате. От всички тях каратето беше най-разпространено – тенденция, която се запазва и до днес. В страната започна да се появява специализирана литература от автори като Масатоши Накаяма, Масутацу Ояма, Роланд Хаберзетсер, Робърт Смит, Шигеру Егами, Коичи Тохей, Морихеи Уешиба, Дон Дрегър, Гозо Шиода, Брус Лий и др. Българските ентусиасти четяха тези ценни книги с огромен интерес, превеждаха ги и ги разпространяваха чрез „самиздат“ – най-вече под формата на фото- и ксероксни копия, които достигаха до читателите и даваха възможност на практикуващите да се ориентират в избора на своя стил.

В началото на 80-те години на миналия век таекуон-до започва да набира сериозна популярност. Основите са поставени през 1981 г. от групата на Валери Найденов (днес 6-ти дан WTF) към профсъюзния дом „Георги Димитров“. Найденов е изучавал таекуон-до в Мароко под ръководството на двама майстори, единият от които е кореец с 6-ти дан, и вече има опит в състезателната дейност. В неговата група тренират Бойко Грозданов, Иван Ламбрев, Константин Ковачев, Владимир Христов, Тодор Гънев, Калина Русева, Спас Ковачев, Красимир Влаев, Светослав Вълчев, Валентин Томов и др. По-късно там за кратко тренира и Бойко Борисов, който след това се насочва към каратето. Този клуб е изключително деен и поддържа контакти с много други групи, най-вече с тези по у-шу.

През 80-те години в България започват да се обособяват първите модерни клубове по бойни изкуства, макар и с неимоверни трудности. Пречка пред развитието им е липсата на официална организация или федерация, която да ги обедини, а държавните власти продължават да се отнасят резервирано и отказват да подкрепят развитието им. Независимо от това, започва бавен процес на организиране. Направени са няколко неуспешни опита за създаване на Инициативен комитет за източни бойни изкуства. Първият такъв опит е на Юлий Абаджиев и Слав Караславов, последван от инициативата на клуб „Хан Аспарух“, ръководен от Красимир Коджабашев, съвместно с доц. Цветан Цветанов и Иван Българанов от БОК. Дейността на столичния клуб „Хан Аспарух“ (със секции по карате, таекуон-до, у-шу, айкидо и джу-джуцу) значително активизира гражданския сектор.

По това време към Организацията за съдействие на отбраната (ОСО) се обособява Българска федерация по бойни спортове (БФБС), в която обаче членуват предимно представители на МВР и МНО. Те организират затворени първенства по карате и турнири, до които цивилни лица нямат достъп. Това създава сериозно напрежение между двете организации, което прераства в публични нападки и взаимни обвинения. Ситуацията се разгорещява и чрез критични материали в пресата (вестниците „Поглед“, „Патриот“, „Работническо дело“ и списание „Младеж“), които привличат общественото внимание към проблема.

Активната дейност на клуб „Хан Аспарух“ се оказва неудобна за властите и МВР, които полагат усилия да ограничат тази „нерегламентирана дейност“, докато не открият формален повод за закриването на клуба. Малко преди това много от секциите, които на практика функционират като самостоятелни клубове, са принудени да преминат към Организацията за съдействие на отбраната (ОСО) под заплаха от закриване и санкции. Това води до известно разцепление, но съдбата на „Хан Аспарух“ вече е предрешена от Централния комитет на БКП. Ръководителите на секциите са извикани на разговор при генерал Велко Палин в ЦК, където са убедени да преминат под „шапката“ на ОСО.

Така към 1989 г. в Българската федерация по бойни спортове (БФБС) вече са сформирани републикански комисии по карате, у-шу, айкидо и таекуон-до. Това дава възможност на спортовете официално да развиват тренировъчна дейност и да запазят относителна независимост, макар и под строг контрол. Остатъците от клуб „Хан Аспарух“ и други организации, останали извън структурата на ОСО, преминават през труден период, изчаквайки политическите промени след 1989 г.

След 1990 г. републиканските комисии по различните бойни изкуства към ОСО се обособяват като самостоятелни федерации. Започват да се канят изтъкнати чуждестранни майстори, сред които: Роланд Хаберзетсер (8-ми дан по карате шотокан и годжу-рю, експерт по у-шу), Бил Захопулос (10-ти дан по карате окинава-те, 8-ми дан по годжу-рю, 5-ти дан по айки-джуджуцу), Ли Куан Ян (8-ми дан по таекуон-до), Ко Ъй Мин (8-ми дан по таекуон-до WTF), Йошиаки Йокота (6-ти дан по айкидо), Ник Смарт (5-та степен по уин-чун), Фумио Тойода (8-ми дан по айкидо), Ян Джинпин (тай-дзи, син-и, па-куа и ци-гун), д-р Лю Дзюн (тай-дзи, син-и, тун-бей), Тадаши Ямашита (10-ти дан по карате и кобудо) и много други.

Редица българи получават възможност да пътуват в чужбина и да черпят опит на място в Китай, Япония, Корея, САЩ и Европа. Редовно започват да се провеждат състезания по карате, таекуон-до, у-шу, кикбокс, джуджуцу, кендо, свободни двубои (ММА) и др.

В периода 1989–1991 г., след разпадането на клуб „Хан Аспарух“, трите най-силни организации в страната бяха клуб „Киокушинкай“ (Варна), клуб за древни бойни изкуства „Багатур“ (София) и клуб „Иккен-Реал“ (София). За около две години клуб „Багатур“ разполага с четири големи зали, 15 инструктори и множество секции по у-шу (син-и, па-куа, хун-гар, джийт-куон-до, уин-чун, сан-цяо-сан), карате (годжу-рю и шотокан), джуджуцу и таекуон-до. Като инструктори в клуба действат д-р Дориян Александров (у-шу, син-и, па-куа), Добрин Василев (уин-чун), Стоян Стоянов (хун-гар), Адриян Недялков (джийт-куон-до), Иван Стойчев (джийт-куон-до), Михаил Георгиев (таекуон-до и текьон), Еди Иванов (таекуон-до и текьон), Малин Ст. Малинов (карате годжу-рю), Георги Георгиев (карате шотокан), Николай Кацамунски (сан-цяо-сан) и др. Клуб „Иккен-Реал“, под ръководството на сенсей Димитър Ангелов (карате шотокан и кобудо), също постига големи успехи, като успява да построи собствена тренировъчна зала в ж.к. „Люлин“, разполагайки и със секции в още седем-осем зали.

В своя апогей клуб „Багатур“ наброява около 700 членове – цифра, непостижима за днешните условия. След бума на бойните изкуства през периода 1989–1996 г. настъпва насищане и спад в броя на практикуващите. Новите поколения, „разглезени“ от лесния достъп до информация в ерата на интернет, проявяват все по-слаба мотивация за тренировки. Широката публика днес разглежда бойните изкуства предимно като вид фитнес или средство за разтоварване от стреса след тежък работен или учебен ден. Залите се пълнят главно с отегчени младежи, а хора на средна възраст се откриват все по-трудно.

Липсва ентусиазмът на първопроходците, които преди 30–40 години проправяха пътя за днешните практикуващи. Днес е лесно да се поръча специализирана литература, видеокасети или дискове. Не е необходимо и пътуване до далечни страни – майсторите сами идват тук и често провеждат безплатни семинари. Трениращите обаче са различни. Информация за всеки стил има в изобилие и изглежда, че тайни вече няма, но липсват пламът и всеотдайността, които превръщат едно движение в истинско бойно изкуство. Дали това някога ще се промени – времето ще покаже, но времената днес са други.

Списък на някои от ветераните и основоположниците на бойните изкуства в България

Карате-до/Шотокан: Владимир Андреев, Ангел Константинов, Спас Спасов, Стефан Читаков, Петър Василев, Димитър Ангелов, Георги Георгиев (Джоси), Христо Манушков, Иван Маранов, Цончо Колев.

• Киокушинкай: Константин Божилов, Петър Магеранов, Иван Шишиньов, Георги Попов, Асен Асенов.
• Годжу-рю: Петрозар Шолев, Васил Манолов, Малин Ст. Малинов, Валентин Недялков.
• Йошинмон: Васил Николов, Цончо Колев, Алексей Петров, Румен Николов.
• Уечи-рю: Лъчезар Терзиянов.
• Вадо-рю: Димитър Тренков.
• Окинава-те: Левон Пакосян. 

Джудо и Джуджуцу

Стефан Хинков, Емил Прокопов, Цветан Хаджиев (†), Петър Богданов, Александър Негенцов, Недю Ранчев (†), Владимир Владиславов, Найден Найденов, Досьо Досев, Васил Иванов, Евалд Алберт, Петьо Колев, Светослав Иванов.

У-шу и Кунг-фу

• Тай-дзи-цюан: Красимир Димитров (Китаеца), Георги Деничин, Андреан Каравастев, Константин Теодосиев, Мария Неделчева, д-р Дориян В. Александров, Захари Георгиев.
• Нан-цюан: Станчо Станчев.
• Син-и / Па-куа: д-р Дориян В. Александров, Веселин Шиваров, Андреан Каравастев, Константин Теодосиев, проф. Йовчо Крушев, Пламен Маринов.
• Уин-чун: Добрин Василев, Стефан Кунев, Николай Печанов, Магдален Симеонов, Мануил Манев, Станислав Багалев.
• Тун-бей / Фан-дзъ / Ба-дзи: Десислав Горанов.
• Чуо-дзяо: Владимир Гудин, Георги Маринов.
• Фей-ин: Герман Винокуров (†), Ивайло Иванов, Красимир Цолов.

Джийт-куон-до и Ескрима

Любомир Йорданов, Стефан Кунев, Стоян Стоянов, Росен Николов, Даниел Танев.

Айкидо

Георги Иванов (†), Георги Пенев (Жоро Силата), Пламен Юруков, Едуард Германов, Красимир Цветанов, Ненчо Смилов, Добромир Добрев, Тодор Цветков.

Кикбокс и Тай-бокс

Владимир Кондов, Михаил Симов, Марко Марков, Ненчо Йонков, Тихомир Винчев, Емил Кръстев, Албен Белински.

Таекуон-до (ITF/WTF)

Валерий Найденов (†), Слави Бинев, Красимир Гергинов, Валентин Трънски, Михаил Георгиев, Еди Иванов, Бойко Грозданов, Венцислав Фичев, Светослав Иванов, Емил Видев, Цветан Цветанов (†), Климент Бойчев, Росен Николов.

Виет-во-дао

Красимир Василев, Александър Илиев, Снежана Василева.

Кендо и Кенджуцу

Димитър Иванов, Александър Арабаджийски, Захари Георгиев, Христо Хинков.

Други стилове и направления

• Ръкопашен бой / СРБ: проф. Юлий Абаджиев, Димитър Иванов, Недко Панайотов, Пашкулев.
• Тан-су-до: Роберт Харитонов.
• Българско бойно умение: Георги Велев.
• Нинджуцу / Хапкидо: Генчо Иванов.
• Таек Кион / Хапкидо: Михаил Георгиев.

2. 2. Корейски майстори

Грандмайстор Ким Унг Чол (9-ти дан) – периоди на дейност в България: 1985–1987, 1989–1992, 1997 и 1999–2013 г.

В края на 1985 г. в България пристига майстор Ким Унг Чол от Северна Корея, който се превръща в основоположник на таекуон-до в страната. Въпреки че първоначалният му престой е кратък, той успява да вдъхнови група последователи. По тяхно настояване през 1988 г. майсторът получава официална покана да посети България отново от името на Националната спортна академия (тогава ВИФ „Г. Димитров“). През този период основната му цел е да съдейства за създаването на Българска федерация по таекуон-до (БФТ), членуваща в Международната федерация по таекуон-до (ITF), както и да подготви български национален отбор за участие в 8-то световно първенство в Будапеща, Унгария.

Майстор Ким Унг Чол става и първият преподавател по новосъздадената специалност „Таекуон-до“ в НСА. В първоначалната група, обучена от него, влизат: Венцислав Фичев, Тихомир Дамянов, Бойко Панчев, Борис Илиев, Еди Иванов, Михаил Георгиев, Слави Бинев, Таня Ерменкова, Илия Илиев, София Дамянова, Анатоли Атанасов, Костадин Величков, Господин Господинов, Светла Хайвазова, Страхил Добрев, Данчо Митев, Емил Видев, Йорго Папагиотис, Антонио Стамболийски, Орлин Крумов, Стефан Груев, М. Димитров, Тодоров, Илия Личев, Красимир Гергинов и др. Връзка с тях установява и Валери Найденов.

Престоят на майстор Ким е узаконен от Светослав Иванов чрез осигуряване на аспирантура, което позволява на корейския инструктор трайно да се установи в страната. Неговото дългогодишно присъствие се оказва ключово за развитието на таекуон-до в България. С негова помощ школите укрепват, първите ученици защитават степени „черен колан“, а по покана на българските последователи страната посещава лично основателят на изкуството – генерал Чой Хонг Хи (9-ти дан таекуон-до, 2-ри дан карате). Той провежда първите си семинари в България през 1989 и 1995 г.

Гранд Майстор Ким Унг Чол основава първите групи по таекуон-до в различни градове на страната:

• София: „Евроатлас“ (Станимир Пеев), „Сердика“ (Йордан Филев)
• Пловдив: Първа група (Ненко Мечков)
• Други градове: Плевен, Разград, Горна Оряховица, Бяла и Габрово

Майстор Ким Чол Ман (8-ми дан, 1989–1993 г.)

През този период са създадени клубове в следните градове:

Правец, Ботевград, Етрополе, Ябланица, Пирдоп, Пещера, Козлодуй, Пловдив („Юнайт“ и ОСТК), Севлиево, Велико Търново, Павликени, Благоевград, Равда и Стамболийски.

Гранд Майстор Сок Мин Чол (8-ми дан, 1993–1999 г.)

През този период са създадени клубове в:

Симитли, Петрич, Сандански, Банско, Гоце Делчев, Кресна, Борован, Бургас, както и в градовете Охрид и Струга (Северна Македония).

2. 3. Възникване и развитие на Българската Федерация по Таекуон-До ITF (БФТ ITF)

Регистрация и лицензиране

Българската федерация по таекуон-до ITF (БФТ-ITF) е регистрирана с решение № 71 и пререгистрирана съгласно новия Закон за юридическите лица с нестопанска цел с решение № 4207 от 14/12/2001 г. по фирмено дело № 443/1999 г. на Благоевградския окръжен съд.

През 1999 г. към тогавашния Комитет за младежта, физическата култура и спорта (КМФВС) на Република България е създадена специална комисия под ръководството на проф. Атанас Георгиев, пред която е представен спортът таекуон-до ITF. Комисията признава таекуон-до ITF за официален спорт в страната и издава лиценз № 001691/29.07.1999 г.

Впоследствие БФТ-ITF е прелицензирана със следните лицензи:

• № 001691/23.07.2003 г. и № 001691/23.07.2007 г. – от Министерство на младежта и спорта.
• № 001691/23.11.2011 г. – от Министерство на физическото възпитание и спорта.
• № 11/10.10.2019 г. – от Министерство на младежта и спорта с безсрочен лицанз

Българската федерация по таекуон-до ITF е учредител и член на Балканската федерация по таекуон-до (от 1997 г.), член на Европейската федерация по таекуон-до (AETF) от 1995 г. и на Международната федерация по таекуон-до (ITF) от 1988 г.

Председатели и управителни съвети