Анализът на технико-тактическата подготовка и нейната конкретизация в областта на спаринга се основава редица изследвания, описани в трудовете на Алиханов (1986), Аркадьев (1969), Аркадьев (1975), Асенов (1999), Годик (1980), Ген.Чой Хонг Хи (1988,1991,1992,1995,2004), Головихин (2008), Дьячков (1972), Петров (1978), Петров & Добрев & Берберов & Макавеев (1977), Тышлер (1981), Харлампиев (1958), Too (1975), ГМ Сок Мин Чол(2010), Богданов(2017).
Спарингът (Matsogi) представлява физическо и практическо приложение на техниките за атака и защита срещу действителен, движещ се противник (или противници) в разнообразни бойни ситуации. В единоборствата, и в частност в Таекуон-До ITF, той служи като моделна тренировка за формиране и управление на спортната форма, както и като самостоятелна състезателна дисциплина. Поради това спарингът е незаменим фактор за изграждане на боен дух, усъвършенстване на умението за разчитане на противниковата тактика и шлифоване на атакуващите и блокиращите действия – качества, които трудно биха се придобили единствено чрез фундаментални упражнения или изпълнение на форми (Tul).
1. Основни правила в спаринга
- Начална позиция: Спарингът винаги започва от начална стойка по линията AB, като противниците са застанали с лице един към друг.
- Симетрия на изпълнението: Като общо методическо правило, блоковете се започват с лявата ръка или левия крак, докато атаките се инициират с дясната ръка или десния крак (с малко на брой изключения). Абсолютно задължително условие е таекуондистът да развие пълен амбидекстър – да тренира и да владее равностойно и двете страни на тялото си.
- Специфика на поразяващите повърхности при ударите с крак:
- Възглавничка на стъпалото (Ап Кумчи - Ap Kumchi): Използва се при преден камшичен удар (Ап Ча Бусуги - Ap Cha Busigi), страничен преден камшичен удар (Йоп Ап Ча Бусуги - Yop Ap Cha Busigi) и удар със завъртане (Дольо Чаги - Dollyo Chagi).
- Външен ръб на стъпалото / Резец (Балкал - Balkal): Използва се при страничен пронизващ удар (Йоп Ча Джируги - Yop Cha Jirugi) и усукващ удар (Битуро Чаги - Bituro Chagi).
- Задна част на петата (Дуитчук - Dwitchook): Използва се при обратен удар със завъртане (Панде Дольо Чаги - Bandae Dollyo Chagi), удар тип „кука“ (Коро Чаги - Goro Chagi) и при удар отгоре-надолу / „брадва“ (Нерьо Чаги - Naeryo Chagi).
2. Основни движения и биомеханика
Всяко основно движение представлява атака или защита, насочена към дадена целева зона, или конкретно противодействие срещу въображаем противник. Всяко от тях има строго определена и единична цел. Основните движения се формират от техники с ръце и техники с крака.
Техники с ръце (Сон Гисул - Son Gisul)
Въпреки че техниките с ръце са изключително важни при атакуващите действия, тяхното първостепенно значение безспорно се проявява в защитата, особено при осъществяването на блок.
Основни принципи на изпълнение:
- Ротация на тялото: По време на движението тазът и коремната област се завъртат в същата посока, в която се движи атакуващата или блокиращата повърхност.
- Динамика на опорния крак (при статични техники): Петата на опорния крак трябва да се повдигне леко нагоре в началото на движението и да се „прикове“ здраво в земята точно в момента на удара или блока. (Забележка: Този принцип се отнася само за движения, изпълнявани от една и съща позиция.)
- Вълнообразно движение: Центърът на тежестта на тялото се повдига леко в началото на движението и се снижава рязко в момента на удара.
- Подготвително движение (Замах): Всички движения трябва да започват с леко движение в противоположната посока (назад), за да се акумулира максимална стартова скорост.
- Позиция на ръцете: И двете ръце остават леко сгънати в лактите по време на изпълнението на движението (преди фазата на фокуса).
- Стабилност при контакт: Петата на опорния крак трябва да бъде поставена плътно и здраво на земята в момента на контакт – валидно както при атака, така и при защита.